— Вярно, така е. Вие щяхте ли да останете, ако ви се предоставеше и друга възможност?
— Искам да си намеря свястна женица. Не е необходимо да е от сой. Някоя мила, добра жена. Инак постът, на който съм сега, ми харесва. Дори да ме пратят някъде по границата, няма да им се разсърдя. Какво толкова лошо да отговаряш за петдесетина мъже и да гониш контрабандисти и селски бандити по друмищата, а вечер да се прибираш вкъщи?
— Ако се измъкнем живи оттук — рече усмихнато Уилям, — готов съм да дойда с вас навсякъде, където ви пратят, капитане. Опасявам се обаче, че принцът има други планове за мен.
— То си е бреме да си член на кралското семейство.
— И други са ми го казвали.
Отново настъпи тишина.
— Какво ли прави Джеймс? — произнесе по някое време Уилям.
Джеймс пълзеше по корем, като се стараеше да не вдига никакъв шум. Беше открил единствения възможен път покрай помещението на убийците, но се съмняваше, че Уилям и Трегар биха могли да минат по него безшумно. Дори за човек с опит като него се изискваше цялото умение, за да не бъде разкрит. Най-сетне се натъкна и на втори път — една напукана канализационна тръба — и се зае да проверява дали не се стеснява прекалено много.
Крепостта се разпадаше от старост. Кешийците я бяха изоставили преди много векове, по причини, забравени още в далечното минало. Повечето подземни помещения бяха празни, само в едно Джеймс откри огромна купчина човешки кости. Предположи, че сегашните обитатели на подземията са ги преместили тук, за да не им пречат.
Забеляза светлина отпред и започна да се придвижва още по-внимателно. Последните няколко метра, преди да се озове под снопа светлина, пропълзя сантиметър по сантиметър. Тук горната част на тръбата бе счупена и имаше широк отвор към пода на помещението над него. Джеймс се извъртя по гръб и подаде глава през отвора.
Стаята беше празна. Той се изправи.
Това, изглежда, беше тъмница, защото три от страничните помещения бяха затворени с метални врати. Тесен коридор я свързваше с друго, потънало в мрак помещение. Джеймс надникна през прозорчето на най-близката килия. В нея седеше полугол мъж, облечен само с бели зацапани бричове.
— Ей! — повика го шепнешком Джеймс. Мъжът вдигна глава, премигна и прошепна:
— Кой си ти?
— Джеймс, скуайър от Крондор.
Мъжът скочи и дотича до вратата.
— Аз съм Едуин. От Следотърсачите.
— Видях как убиха един от другарите ти. Принесоха го в жертва.
— Това беше Бенито. Предната нощ заклаха Арауан. Аз съм следващият, освен ако не се измъкна оттук.
— Търпение — рече му Джеймс. — Ако те пусна, ще разберат, че имат и други противници в крепостта.
— Колцина сте тук?
— Трима. Аз и двама офицери. Очакваме пристигането на принца.
— Убийците също — въздъхна Едуин. — Не зная какво подготвят, но разбирам достатъчно езика им и ги чух да си говорят, че Негово височество идвал насам и те щели да се погрижат за посрещането му.
— Демонът — прошепна Джеймс.
— Демон ли? — учуди се Едуин. — Знаех, че е намесена тъмна магия…
— Скоро ще се върна — обеща Джеймс. — Щом редът ти е чак тази нощ, имам достатъчно време да огледам наоколо и да намеря друг път за бягство.
— Аз зная пътя! Заловиха ме при източния край на крепостта. Бяха отворили някаква стара порта, през която могат да преминават и коне.
— Ние влязохме по друг път, през тайна врата горе на платото. Не можах обаче да я отворя отвътре.
— Виж, в това не мога да ти помогна, скуайър. Какво смяташ да правиш?
— Кажи ми първо, къде е онази порта.
— Има една подземна конюшня, където държат конете си — непосредствено до оръжейната е. След нея започва широк коридор, който излиза на спускаща се порта, която е мост през неголям изсъхнал ров. Там обаче са подредили няколко поста и всичките са изкусно замаскирани — всеки, който се приближава откъм източната страна на склона, ще бъде забелязан отдалеч.
Джеймс се замисли. Вече имаше известна представа за цялостното разположение на крепостта и подземията.
— Добре, ще се върна за теб. Кога мислиш, че ще дойдат да те вземат?
— Около час преди церемонията. Веднъж на ден ни хранят — това ще е след няколко часа.
— Нахрани се добре. Ще ти трябват повечко сили. Изчезваме, преди да са разбрали, че те няма.
— Няма да закъснявам, скуайър — отвърна с мрачен хумор следотърсачът.
Джеймс се обърна и пое по коридора. Движеше се бързо и безшумно и скоро се изгуби в мрака.
При първия шум Уилям и Трегар измъкнаха кинжалите. От известно време бяха престанали да си шепнат, погълнати от собствените си нерадостни мисли.
— Спокойно — дочуха гласа на Джеймс откъм мрака. Миг по-късно той застана между тях и запали светилника. — Имаме проблем.