Без да губи време, Следотърсачът напусна килията и последва Джеймс към отвора над спуканата тръба. Докато пълзяха в мрака, Едуин промърмори:
— Открият ли, че ме няма, ще претършуват цялото подземие.
— Точно на това разчитам — отвърна Джеймс.
Стигнаха края на тръбата, Джеймс се изниза от нея и скочи на пода. Едуин го последва.
— А сега, никакъв шум — предупреди го Джеймс. — Сложи си ръката на рамото ми и върви след мен. Внимавай да не се спънеш в тъмнината.
Тръгнаха, като пристъпваха бавно. Едуин очевидно имаше опит в подобни приключения и действаше умело. Нито се колебаеше, нито пък беше твърде припрян. На няколко пъти Джеймс спира, за да се ослуша, и той също замираше.
Джеймс чу гласа му едва когато стигнаха при Трегар и Уилям.
— Ще ти бъда задължен, скуайър.
Джеймс запали светилника.
— Остана ми съвсем малко от фитила, тъй че ще трябва да пестим светлината — предупреди ги той.
— Как те заловиха? — обърна се Трегар към Едуин.
— Познаваха местността по-добре от мен. Вземах предпазни мерки, но имаше обширни открити участъци, където е невъзможно да се скриеш. Първо заловиха Арауан и Бенито, а на следващия ден пипнаха и мен.
— Защо останах с впечатление, че принцът прати четирима Следотърсачи на юг? — попита Трегар.
— Бруно — отвърна Едуин и се засмя. — Той все още е на свобода.
— Можем ли да го открием? — попита Джеймс.
— Аз бих могъл — отвърна Едуин.
— Чудесно — рече Джеймс. — Мисля, че знам как да се измъкнем навън, но преди това ще открадна храна и вода. Вие ме чакайте тук. — Без повече обяснения Джеймс изгаси светилника и излезе.
— Мразя, когато прави така — промърмори Уилям.
Трегар се разсмя беззвучно.
Джеймс се притисна към стената на коридорчето, което водеше към кухнята. В този час вероятно по-голямата част от гарнизона спеше, но готвачите бяха станали, за да приготвят закуска.
Джеймс надникна иззад ъгъла и зърна дремещия готвач, който се поклащаше на столчето си. Край него се бяха излегнали две измършавели хлапета, облечени в дрипи. Вероятно бяха роби, купени в Дърбин или отвлечени от минаващ наблизо керван. Джеймс забеляза голям кози мях, окачен на стената близо до отвора на вътрешен кладенец. Напълно логично бе крепост с подобни размери да разполага със собствен водоизточник. Когато вдигна глава, установи, че над кладенеца има отвор — шахтата, която вероятно водеше към централния двор на вътрешната крепост.
Изведнъж му хрумна друг план. Откриването на шахтата, за чието съществуване не бе предполагал, му предоставяше нова възможност. Той изтича безшумно до кладенеца, скочи върху зидания му ръб и се опря с длан на насрещната стена. Погледна нагоре и зърна мъничък кръг от светлина на около стотина стъпки. Кладенецът все още бе свързан с платото горе! Никой не си бе направил труда да запълни шахтата.
На стената под него имаше кука с навито до нея въже, чийто край изчезваше във водата.
Джеймс повдигна козия мях — както предполагаше, беше пълен. Забеляза още няколко празни меха да се въргалят до кладенеца, взе един и го окачи на стената. Някое от момчетата сигурно щеше да отнесе един-два шамара за това, че не го е напълнило, но това сега нямаше значение.
До няколко дни момчетата щяха да са мъртви — или свободни.
Джеймс претършува безшумно шкафовете и взе хляб, сирене и сушено месо. Излезе от кухнята, отдалечи се на десетина крачки и остави плячката си на пода. После се върна и отново се покатери върху кладенеца. Приклекна леко и скочи право в отвора на шахтата — задържа се, като се запъна с крака и ръце в стените. Наложи се да употреби максимални усилия, за да не се плъзне надолу. Пое си дъх и бавно започна да пълзи нагоре. Стените на шахтата бяха покрити с мръсотия, която се сипеше надолу. Готвачът трябваше да е слепец, за да не я забележи във водата.
Джеймс отпусна ръце и лекичко се плъзна надолу. В мига, когато краката му се удариха във водата, той сграбчи с ръце ръба на кладенеца. Чу се плисък, но готвачът продължаваше да похърква. От силното дръпване ръцете му едва не изскочиха от ставите, но Джеймс стисна зъби и напрегна мишци. Спомни си предишния път, когато бе правил нещо подобно — беше на един от крондорските покриви, когато се натъкна на Нощните ястреби.
Пое си дъх и бавно се измъкна от кладенеца. За да не остави мокри следи в прахта около външната стена, приклекна и скочи върху една от плочите. Обърна се, взе малко прах и поръси влажната диря, която бе останала зад него.
Без да губи повече време, излезе от кухнята, взе от пода храната и водата и тръгна към стаята, където го чакаха другите. По пътя разтри навехнатото си рамо и си обеща друг път да не използва този трик.