Докато се хранеха, Джеймс отново взе думата.
— Има две възможности — или готвачът ще забележи следите ми около кладенеца, или стражата ще открие, че предстоящата жертва е изчезнала. Надявам се на първата.
— Защо? — попита Уилям, докато предъвкваше залък хляб.
— Защото — обясни Трегар, — ако открият, че затворникът е изчезнал, ще претърсят всяка стая в подземията. Но ако първо забележат следите, а после разберат, че затворникът е изчезнал, ще сметнат, че се е изкатерил в шахтата.
— А ние как ще се измъкнем? — попита Едуин.
— Ние няма — отвърна Джеймс. — Ти ще се измъкнеш. Арута идва насам начело на отряд от двеста отбрани войници. Но в крепостта се крият поне триста убийци, които го чакат да се приближи. Някой трябва да го предупреди и ти си най-подходящата кандидатура за тази задача.
— И как смяташ да го измъкнеш оттук? — попита Трегар.
— През източната врата — обясни Джеймс, бръкна във вързопа с храната и водата и извади едно черно наметало. — Я го премери. — Джеймс извади и черен панталон и шапка. — Тези също. Ще станеш досущ като измалските фанатици, които търсят своя избягал затворник.
— А вие какво ще правите през това време? — попита Едуин.
— Все някой трябва да остане тук, за да отвори вратата на Арута — отвърна Джеймс. — Ако сме трима, значи шансовете ни да оцелеем са три пъти по-големи.
— Успя ли въобще да я видиш тази врата? — попита Трегар.
— Мярнах я откъм коридора.
— И?
— Две големи дървени крила, желязно резе, отваря се навътре.
— И как ще я задържим отворена? — попита Уилям.
— Няма да я задържаме — рече Джеймс. — Нека си стои затворена. Ще я отворим, когато решим.
— Не те разбирам — призна Трегар.
— Капитане, колко души би пратил да търсят избягалия затворник? — попита Джеймс.
— Колкото се може повече. Първия път са го заловили, защото е идвал насам. Но когато бяга, ще е доста по-трудно.
— Ако успея да се отдалеча на повече от миля от преследвачите, никой не може да ме хване — похвали се Едуин.
— Какво ще правим сега? — попита Уилям.
— Ще чакаме.
Не се наложи да чакат дълго. След около час откъм коридора долетяха развълнувани гласове.
— Излизам на разузнаване — рече Джеймс. Скоро се върна и обясни: — Навън е като гнездо на стършели. Сигурно готвачът се е пробудил и е вдигнал тревога. Помислили са, че Едуин се е изкатерил през шахтата. Вие двамата ще чакате тук — нареди той на Уилям и Трегар. Ако не се върна до час, смятайте, че съм мъртъв, и се оправяйте както можете. — Той се обърна към Едуин. — А ти ела с мен.
Уилям и Трегар отново останаха сами в мрака.
— Капитане? — попита Уилям.
— Да?
— Неприятно ли ви е, че скуайърът ви нарежда какво да правите?
Трегар се разсмя.
— Ако ме беше попитал преди седмица, щях да ти кажа, че никога не бих търпял подобно нещо. Но Джеймс не е като останалите скуайъри, с които съм си имал работа. — Той сниши глас. — Освен това има благословията на принца, а срещу това не се спори. Теб притеснява ли те?
— Понякога — призна Уилям. — Но това е защото е прекалено самоуверен.
— Да, така е — призна Трегар. — Но за един водач няма нищо лошо да изглежда самоуверен. Запомни това. Когато станеш генерал или херцог и хората очакват от теб да вземаш решения, се постарай да се държиш като човек, който знае какво прави. Това има голямо значение.
— Ще го запомня.
Отново замълчаха. Подземията се изпълваха с тревожен шум.
Джеймс и Едуин се придвижваха предпазливо. След като се разминаха с няколко групи убийци, които проверяваха стаите, стигнаха коридора, който водеше към конюшнята.
Едуин носеше къса сабя, която Джеймс бе открил в оръжейната. Облечен с черните дрехи, той наистина приличаше на измалски убиец.
Раздвижване отпред накара Джеймс да застине на място. Не се наложи да дава знак на Следотърсача, който също бе замрял насред крачка. „Може да не е крадец — помисли си Джеймс, — но умее да се прокрадва безшумно.“
Двама души се приближаваха към тях. Джеймс изтика Едуин отпред и се притисна към стената. Надяваше се убийците да се успокоят, като видят някой облечен в дрехи като техните.
Измамата послужи само в първите няколко секунди, защото веднага щом ги доближиха, мъжете се ококориха. И този знак бе достатъчен за Едуин, който скочи и се нахвърли върху първия от двамата.
Вторият още вадеше сабята си, когато Джеймс заби кинжала си в гърдите му. Едуин повали първия убиец и чевръсто му преряза гърлото.