— Трябва да скрием някъде труповете — рече той.
— В онази стая — посочи Джеймс и задърпа единия за ръката. В стаята откриха празен сандък за оръжия и натъпкаха труповете вътре. След това подадоха глави, огледаха се, за да проверят дали не са ги забелязали, и продължиха към конюшнята.
Там завариха трескава дейност, макар да беше ясно, че потеглят последните конни отряди. Почти всички отделения бяха опустели.
— Изкарали са най-малко стотина конници да те търсят — прошепна Джеймс.
— Хубаво — отвърна тихо Едуин. — Колкото по-голяма бъркотия, толкова по-лесно ще изпълним нашия план.
В центъра на конюшнята имаше група мъже — разговаряха оживено. Бяха облечени с черни наметала, които приличаха по-скоро на ритуалните раса на жреците, отколкото на униформите на убийците.
Скоро след това един от жреците се обърна и закрачи към изхода в западната стена на конюшнята. Останалите го последваха, свели глави.
Конюшнята опустя съвсем, ако се изключеха двамата пазачи при вратата и още двама мъже, които оседлаваха конете си. Джеймс предположи, че те ще бъдат използвани за свръзка между отделните отряди, ако някой забележи беглеца.
Той кимна към мъжете, които подготвяха конете, и двамата с Едуин внимателно запристъпваха към тях: прокрадваха се незабелязано от едно отделение към следващото.
Когато стигнаха съседното отделение на това, в което се намираха двамата убийци, Джеймс даде знак на Едуин, който излезе на пътеката и тръгна по нея. Единият от мъжете вдигна глава, но като видя, че минаващият е свой, продължи със заниманията си. Погледна отново, когато мярна с крайчеца на окото си някакво неочаквано движение, но вече беше късно — ездачът в съседното отделение се свличаше, покосен от удара на Едуин. Преди убиецът да успее да нададе вик, Джеймс заби кинжала в гърлото му и го повали на земята.
После кимна на Едуин и двамата се метнаха на седлата на вече готовите за езда коне. Когато приближиха лостовите, по-бдителният от тях ги погледна, но трябваше да мине цяла секунда, преди да забележи, че единият от ездачите не носи обичайните дрехи. Той нададе тревожен вик и вторият пазач се обърна, без да знае какво е събудило подозренията на другаря му.
Едуин скочи от седлото и повали по-близкия пазач на каменния под. Вторият измъкна крив ятаган, но Джеймс метна кинжала си по него. Мъжът отскочи встрани и кинжалът го одраска по рамото.
— По дяволите! — изруга Джеймс. — Дразнят ме, когато не стоят на едно място.
Едуин се бореше със своя противник и успя да опре острието на сабята си в шията му. С едно рязко движение натисна и му преряза гърлото.
Джеймс едва не се наниза на острието на ятагана, след като пазачът нанесе един неочакван удар.
— Сега вече се ядосах! — кресна той, отби ятагана със силен замах, после нанесе втори, косящ удар към шията на противника.
Мъжът отскочи и приклекна, вдигнал ятагана пред себе си. Джеймс пристъпи бързо напред, като замахна в обратна посока. Мъжът отново нанесе удар и той се изви настрани. След това скъси рязко дистанцията между двамата, промуши се под святкащото острие и го прободе в гърдите.
Следотърсачът, който вече бе приключил двубоя със своя противник, му махна с ръка, метна се на коня и го пришпори. Животното подскочи и се понесе в галоп.
Джеймс изтича и затвори вратата след него, преди някой да е забелязал какво е станало в конюшнята. Докато постави двете тежки резета на местата им, лицето му се обля в пот. След като приключи, извлече труповете в едно от отделенията и тръгна обратно по коридора. Когато стигна при Уилям и Трегар, вече се задъхваше от умора. Веднага щом влезе, седна и запали светилника. Изчака да си поеме дъх и докладва:
— Едуин тръгна. Ако имаме късмет, най-късно утре Арута ще знае какво се готви тук.
— Ако имаме късмет — повтори като ехо капитанът.
— Хапнахте ли? — попита ги Джеймс.
— Да — отвърна Трегар. — Оставихме и за теб.
— Благодаря, но ще ям по-късно. — Той огледа двамата си спътници. — Арута разполага с двеста войници. Ако тръгне право насам, може да се натъкне из околностите на конни отряди, дирещи Едуин. Познавам добре Нощните ястреби — имал съм си работа с не един и двама от тях. В открит бой те не се отличават по нищо от обикновения войник. Силата им се крие в славата им на безпощадни убийци, в умението да се прокрадват незабелязано, да действат изненадващо и да всяват страх. Ако Арута ги пресрещне някъде отвън, направо ще ги смаже.
— А тези, които са останали тук?
— Когато приближи, ще се озове през източната врата, където има само високи и гладки стени с голяма дървена порта в тях. В стените има амбразури за стрелци, които ще затруднят сериозно хората му, ако се опитат да разбият вратата. Съборят ли я обаче, ще трябва да се сражава с противник, който добре познава обстановката и ще е разположил из помещенията многобройни засади.