— И тогава може да загуби — приключи Трегар.
— Кой знае? — обади се Уилям.
Джеймс извади сабята.
— Трябва да се погрижим нито един от останалите в крепостта да не я напусне жив. Колкото по-малко останат тук, толкова ще са по-големи шансовете на принца.
Трегар кимна и също оголи сабята си. Уилям изгледа решителните лица на двамата мъже и последва примера им.
Глава 14
Убийства
Джеймс разпери пръсти.
Даваше знак на Трегар и Уилям, че в стаята има трима мъже. Трегар тръгна пръв, приведен и вдигнал сабята за удар.
Най-отзад вървеше Уилям, стиснал двуръчния си меч. Това инак страховито оръжие бе крайно неудобно в затворени помещения и затова бяха отредили на Уилям последното място в редицата.
Джеймс си пое безшумно дъх и отправи кратка молитва към онези богове, които сега бдяха над тях. После издиша, пристъпи в стаята и метна кинжала по най-близкия от мъжете. След това прекрачи трупа му, изправи се пред сащисаните му другари и бавно започна да изважда сабята.
Край него изтича Трегар и двамата почти едновременно се вкопчиха в бой. Капитанът беше опитен и силен фехтувач, лишен от скрупули, когато беше въпрос на живот и смърт. Използваше всички мръсни трикове, които биха могли да му донесат успех, и Джеймс неволно започна да му се възхищава. Капитанът направи лъжлив финт към лицето на противника си и когато той вдигна сабя, за да се защити, го изрита с коляно в слабините.
Джеймс изпита съчувствие към нещастника, който се превиваше мъчително, но не можеше да не признае, че номерът бе постигнал целта си. Преди убиецът да намери сили да се предпази, капитанът го удари в слепоочието с дръжката на сабята и когато се строполи на пода, го довърши с острието.
Джеймс също приключи набързо със своя противник, а междувременно и Уилям влезе в стаята.
— Дотук шестнайсет, като броим и четиримата, които сте убили в конюшнята — отбеляза капитанът.
— Остават още около сто и трийсет — рече Джеймс, докато вадеше кинжала от трупа на първия убит. — Засега още не са ни разкрили, но скоро и това ще стане и тогава ще започнат да ни търсят.
— Някой идва! — изсъска капитан Трегар.
— Нямаме време да крием труповете — рече Джеймс. — Оттук! — Той посочи един страничен коридор и тримата затичаха по него.
Движеха, се през поредица свързани помещения, които убийците бяха използвали за спални. Стаите бяха озарени от затъкнати в стените факли. В третото помещение се натъкнаха на някакъв мъж, който вдигна глава и ги погледна учудено. Умря, преди да осъзнае, че влезлите са негови врагове — Трегар почти не забави крачка, докато го посичаше.
Стигнаха едно разклонение. Джеймс свърна по левия коридор, който беше по-зле осветен. Скоро мракът се сгъсти дотолкова, че се наложи да забавят крачка. Отзад се чуваха виковете на преследвачите им.
— Подпрете се с ръка на перваза на лявата стена — предупреди ги Джеймс. — Точно отпред на пода има дълбока дупка. Ако се прилепите към стената когато ви кажа, ще я избегнете.
— Ти как разбра? — поинтересува се Уилям.
— По трудния начин — бе лаконичният отговор.
Уилям едва не се подхлъзна, когато кракът му не намери опора. Ако не го бяха предупредили, сигурно щеше да падне в дупката. Стигнаха серия от малки стаи и Джеймс каза:
— Това трябва да са били килии или складови помещения, но вратите са откачени.
— Нищо не виждам — оплака се Трегар.
— Аз също — успокои го Джеймс. — Но от предишната си професия съм се научил да запаметявам местата, които съм посещавал. Опирай се с ръка на стената.
— Къде отиваме? — попита Уилям.
— На едно място, където мисля, че ще сме в безопасност поне за известно време.
— Мислиш? — попита Трегар.
— Капитане, условията в подземията не са в наша полза. Има съвсем малко канали, повечето стаи са голи и без врати. Възможностите за скривалища са ограничени.
Продължиха още малко по коридора и Джеймс ги спря.
— Приближете се до дясната стена и плъзнете ръка по нея. Сега ме следвайте.
Двамата изпълниха послушно инструкциите му и свърнаха в следващия коридор.
— Тук открих едно местенце…
— Така ли? — попита Уилям. — И какво е то?
— Ще видиш. Вече стигнахме.
— Къде?
— Последния път, когато минавах насам, носех факла. Точно над нас има пукнатина в тавана. Достатъчно е широка да се промушим през нея и да се спотаим в една ниша поне за известно време. Хайде, кой ще ми помогне?