Едър мъж с посивяла брада запали фенер. Погледът му бе пронизващ: от Лимм се очакваше по-добро обяснение, задето си е позволил да се появи в това толкова потайно местенце.
— Какво друго? — попита мъжът.
— Праведника е мъртъв.
Етан Грейвс, Някога главатар на биячите на Шегаджиите, а после член на ордена на Ишап — преди да се превърне в издирван от съдебните власти беглец — сведе угрижено глава, когато чу тази новина.
Жената — казваше се Кет и бе стара дружка на Лимм — бе два пъти по-млада от мъжа.
— Как? — попита тя.
— Говори се, че е бил убит. Никой не знае със сигурност, но едно е сигурно — вече не е между живите.
Грейвс приседна на малката масичка и облегна назад едрото си тяло.
— Но откъде са разбрали? — попита той. — Никой не знаеше, че той е… че той беше…
— Ето какво знам — прекъсна го Лимм. — Снощи, когато отидох „При Мамчето“, все още беше на смяна Дневният майстор. Седяха отзад с Мик Гифън, Рег дьо Врайс и Фил Пръстите.
Грейвс и Кет се спогледаха. Изброените бяха най-главните крадци сред Шегаджиите. Гифън бе наследил Грейвс като главатар на биячите, дьо Врайс се разпореждаше с крадената стока, а Фил отговаряше за джебчиите, уличните бандюги и хлапетата, които скитосваха из крондорските пазарища.
— Нощният майстор така и не се появи — продължи Лимм. — Пратиха хора да го потърсят — открили го едва преди зазоряване да се носи в един канал близо до пристанището. Главата му била смазана.
— Кой би посмял да му посегне? — възкликна изненадано Кет.
— Никой, когото познаваме — обади се Грейвс. — Някой, който не се страхува от гнева на Шегаджиите.
— Идва и най-лошата част — рече Лимм. — Дневният майстор каза, че Нощният трябвало да се срещне с Праведника. Доколкото ми е известно, ако имаш среща с Праведника и не се появиш на нея, той има свои начини да прати за това вест на Дневния или на Нощния. Такава вест обаче така и не дойде. Ето защо Дневният майстор изпроводи едно от момчетата, Тими Басколм, ако го помните — те кимнаха, — и час по-късно намериха Тими мъртъв. Та значи тогава Дневният майстор излезе с група биячи и само след час се върнаха тичешком в „При Мамчето“. Никой не каза нищо, но скоро всички вече знаеха, че Праведника го няма.
Грейвс кимна замислено и подметна:
— Сигурно и той е мъртъв. Няма друго обяснение.
— Двамата с Джеки решихме, че положението е достатъчно сериозно и че ще е най-добре, ако се притаим някъде, докато бурята отмине. Но снощи и нас ни издебнаха близо до Петте шахти — Кет и Грейвс кимнаха в знак, че познават мястото, — и след като видяха сметката на Джеки, аз реших, че ще е най-добре да се добера до вас.
— И сега какво? Искаш да напуснеш Крондор, така ли? — попита Грейвс.
— Ако ме вземете с вас — отвърна момчето. — Започва война, а аз съм последният оцелял от моята банда. Ако Праведника е мъртъв, нямам никакви шансове. Сега всеки трябва да се спасява сам.
— Зная правилата — прекъсна го Грейвс и Лимм мимоходом отбеляза, че в гласа му липсват командните нотки, които се долавяха, когато бе водач на биячите. Но въпреки това Грейвс го бе спасявал няколко пъти — както от гастролиращи главорези, така и от хората на принца. Лимм бе готов да направи всичко, което Грейвс му нареди.
— Засега остани тук, момче — заяви след кратко размишление Грейвс. — Никой от гилдията не знае, че си ни помогнал, а и няма да крия, че си ми симпатичен. Ти си добро момче, Лимм. Сега навън е страшно — всеки срещу всеки и кръвта се лее на поразия. Имам още неколцина приятели, на които се надявам, че мога да разчитам, но кой може да е сигурен?
— Но другите мислят, че си избягал! — възрази Лимм. — Знаехме само аз и Джеки, нали ни поръча да ти носим храна. И нали прати едни писма до Храма и до някои от твоите приятели, до онзи магьосник, с когото си пътешествал… — Момчето спря, защото не можеше да си спомни името.
— Оуин — подсказа му Грейвс.
— Оуин — повтори Лимм. — Та след тях из града плъзна слух, че си избягал в Кеш. Дори проводиха неколцина биячи по дирите ти.
— И още толкова монаси от Храма, не се съмнявам — кимна Грейвс.
— Вярно, че такъв беше планът. Да се спотайваме тук, докато ни търсят надалече.
— Планът си го биваше, Грейвс — обади се Кет.
Лимм кимна.
— Надявах се след десетина дни — заговори унило Грейвс, — когато вземат да ни позабравят, да се промъкнем незабелязано през нощта до пристанището и да се качим на кораб за Дърбин. Като някой обикновен търговец и дъщеря му.