Появи се друг жрец, който още от вратата подхвана своя зловещ напев. Държеше купа, издълбана от човешки череп, в която се полюшваше вонлива течност. Размаха черепа пред лицето на Джеймс и той настръхна. Когато купата го докосна по челото, кожата му засмъдя като от изгаряне.
Влезе още един жрец с подобна купа — течността в нея обаче беше бяла. Той поднесе купата към Джеймс и му нареди:
— Пий!
Джеймс стисна зъби. Не знаеше какво му предлагат, но предполагаше, че е нещо, което да го направи по-смирен.
До Джеймс застана един от убийците и вкопчи яките си пръсти в челюстта му, опитвайки се да му отвори устата. Джеймс успя да го захапе за ръката до кръв и в резултат получи няколко силни удара в лицето.
— Добре — каза жрецът. — Нека изпита още малко болка, докато животът го напуска, а душата му се отделя, за да се превърна в храна на нашия господар. Дръжте го здраво — не искам да мърда. Нашият господар не прощава дори най-малките грешки.
Той се обърна и тръгна към вратата. Двамата пазачи повлякоха Джеймс. Зад тях вървяха още двама убийци.
Макар положението да изглеждаше безизходно, Джеймс не изпитваше никакъв страх. И друг път бе изпадал в подобни на пръв поглед безнадеждни ситуации, но винаги бе намирал начин да се измъкне. Привикнал с опасностите, Джеймс отдавна се бе примирил с мисълта за смъртта и в подобни моменти обичаше да си спомня думите на стария си приятел Амос Траск: „Никой не се измъква жив от живота“.
Ала въпреки всичко това усещаше, че някаква част от него, самата сърцевина на неговото същество, отказва да приеме факта за близката му кончина. Вместо да е парализиран от страх, умът му продължаваше трескаво да дири изход.
Влязоха в оръжейната. Церемонията вече беше започнала. Стотината убийци коленичиха, щом видяха жреца, и подхванаха познатата зловеща тягостна песен. Из въздуха витаеше някаква черна магия.
По стените трепкаха факли и Джеймс, който бе привикнал да забелязва и най-малката подробност, внимателно се огледа. Над наковалнята имаше стари мехове, които въпреки възрастта си изглеждаха напълно запазени; веригите, използвани за повдигане и преместване на котела за разтопения метал за броните, макар и ръждясали, бяха съвсем здрави. Той прецени машинално разстоянието между подиума и двете каменни маси за изработка и поправка на оръжия, както и до провесените от тавана вериги. Тъй като нямаше никакво съмнение, че ще е невъзможно да се промъкне през тълпата коленичили убийци, трябваше да потърси някакъв друг изход, и то бързо.
Убийците бяха обърнати към подиума, на който предстоеше да бъде принесен в жертва, втренчили очи в изрисувания на стената демон. Двамата, които го бяха довели, продължаваха да го стискат за ръцете, но другите двама се бяха слели с тълпата пред импровизирания олтар.
Докато го водеха по стълбите към жертвения камък, върху който щяха да го проснат, Джеймс видя, че на пода пред него е начертана пентаграма. На края на всеки лъч гореше восъчна свещ. Направи му впечатление, че жреците се стараят да не стъпват върху линиите на пентаграмата. Прерови набързо паметта си — сигурен бе, че някога някъде бе чел или срещал нещо важно за изрисувани на пода знаци.
Изправи се пред каменния олтар. Сърцето му биеше лудо. Но Джеймс все още не изпитваше страх, а някакво странно чувство за предопределеност. Каквото и да предприемеше, трябваше да го направи в следващите няколко секунди… но все още нямаше никаква идея.
Изведнъж той се изпъна рязко, дръпна се назад и се разкрещя:
— Не! О, не! Всичко друго, само не и това!
Черният жрец го погледна за миг, за да види каква е причината за тази суматоха, но изглежда, видът на дърпаща се и молеща за пощада жертва не беше нищо ново за него и той отново подхвана прекъснатия напев.
Друг жрец разтвори дебела книга й я повдигна пред очите на първия, за да може да чете от нея. Старецът плъзна мълчаливо поглед по редовете, после извика нещо пискливо на непознат на Джеймс език. В помещението притъмня, като че ли нещо бе започнало да поглъща светлината на факлите, и в центъра на пентаграмата изплува някакво смътно очертание.
Джеймс не се съмняваше, че веднага щом бъде пролята кръв, ужасяващото създание ще се сдобие с плът и ще се появи в този свят. Двамата убийци го дръпнаха и го помъкнаха към олтара.
Джеймс си пое дъх, разбрал, че това е моментът. Проснеха ли го по гръб на олтара, вече нищо не можеше да го спаси от смъртта.
Той се дръпна силно, сякаш в болезнена конвулсия, изкрещя неистово и падна на колене, като повлече двамата мъже. После изведнъж рязко се изправи и ги отметна настрани. Стисна зъби от болка и вдигна ръце нагоре, принуждавайки убийците да го уловят за китките. И в същия момент измъкна ръце от халките.