Докато се напъваше да го изправи, усети, че му се вие свят. Спря, пое си въздух и се помъчи да успокои бесния ритъм на сърцето си. Едва след това се покатери върху шкафа и се промуши през отвора, като се придържаше с разтреперани ръце към назъбените му краища. Насмалко да падне, но се задържа единствено с огромно усилие на волята. Излегна се на пода, отново си пое дъх и едва тогава погледна към платформата и нощното небе над нея.
Откъм подземията долетяха писъци и нечовешки рев — чудовището бе докопало поредната си жертва. Джеймс знаеше, че съвсем скоро демонът ще започне да дири изход навън. Надигна се, олюля се от изтощение и закрета нагоре по платформата. Направи само три крачки, след което залитна и тупна в несвяст в прахта.
Свести се, когато някой изля вода върху лицето му. Премигна и видя, че Уилям му придържа главата, докато някой друг поднася мях към устните му. Той отпи жадно.
Едва след като дръпнаха меха забеляза, че човекът, който го държи, е войник от Крондор. Чу тропота на множество крака, надигна се и видя, че цял отряд войници се готви да се спусне по платформата.
— Спрете! — извика им той с пресипнал глас.
— Какво има? — попита Уилям.
— Долу има демон. Вилнее на воля.
Уилям улови най-близкия войник за дрехата и му каза:
— Спешно съобщение до Негово височество. Скуайър Джеймс докладва, че в подземията вилнее демон. — Обърна се към останалите войници. — Ще чакате тук. Никой да не слиза през отвора без моя заповед. Джеймс, ти ела с мен. Принцът сигурно ще иска да чуе всичко от твоите уста. — Прегърна Джеймс през кръста и му помогна да се изправи, след което го поведе нагоре. — Да имаш достоверно обяснение за това, че те намерихме да лежиш по лице в прахта само по долни дрехи?
Джеймс потръпваше от болка при всяка стъпка.
— Не точно.
— Ще можеш ли поне да яздиш? — попита го Уилям, когато се изкачиха горе.
— Имам ли друг избор?
— Ще те взема на коня при мен — отвърна Уилям и махна на един от войниците да му доведе коня. След това помогна на Джеймс да се покатери и се намести зад него. — Дръж се! — извика и пришпори животното.
Джеймс застена от болка, но не пускаше гривата. Слязоха по стръмния склон на оврага, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
— Къде е Арута? — попита на пресекулки Джеймс.
— Пред източната врата! — отвърна Уилям. — Едуин успял да го пресрещне и принцът наредил да продължат напред в ускорен марш. Двамата с Трегар ги открихме тъкмо когато бяха разбили конния отряд на убийците и ги поведохме насам.
— Само се моля да не е наредил да щурмуват източната врата — промърмори Джеймс.
Спуснаха се в подножието на платото, препуснаха на изток и след една от най-мъчителните езди в живота на Джеймс най-сетне стигнаха позициите на Арута.
Принцът и офицерите му се бяха покатерили на една канара, откъдето наблюдаваха и ръководеха разполагането на войниците пред източната врата. Арута пръв вдигна глава и забеляза приближаващия се Уилям. До принца стоеше капитан Трегар и разглеждаше разпънатата на походната маса карта.
— Прибираш се, а? — посрещна го усмихнато Арута.
Джеймс се свлече от коня и изпъшка:
— Не. Бих предпочел да остана още малко.
Арута нареди да донесат наметало и да загърнат младия скуайър.
— Какво става долу? — попита Арута. — На пет мили оттук пресрещнахме конен отряд на тези негодници и направо го разпиляхме. Останките се втурнаха насам, а ние ги последвахме. Успяха да се приберат вътре, но изскочиха обратно, сякаш бяха щастливи, че ни виждат. Дори ни накараха да отстъпим за кратко.
— Демон — отвърна лаконично Джеймс. — Тези глупаци призоваха истински демон.
Арута кимна.
— Слушай заповед — обърна се той към един от вестоносците. — Лейтенант Гордън да остане на сегашната позиция. — После се обърна към Джеймс. — Е, скуайър, какво още ще ми кажете?
Джеймс преглътна мъчително и кимна на Уилям да му подаде меха.
— Не много, ваше височество. Нямам опит с тези неща, но подозирам, че чудовището няма да излезе на повърхността, преди да падне нощта. Но покаже ли се, не виждам как бихте могли да го усмирите.
Арута погледна замислено към широко разтворените порти на конюшнята.
— В такъв случай най-добре да влезем и да го довършим в бърлогата му.
— Почакайте малко — спря го Джеймс.
— Да, скуайър?
— Простете, че се намесвам, ваше височество, но аз видях това чудовище с очите си. Мисля, че ни е необходим някакъв план.
Арута се засмя мрачно.