Претърколи се през рамо и побягна, без дори да знае дали демонът го е последвал, или е насочил вниманието си към стрелците с лъкове. Но тъкмо преди да стигне външната врата съкрушителен удар по гърба го осведоми за местонахождението на чудовището.
Уилям полетя напред, просна се по очи, претърколи се и мигновено отново се изправи. Пронизителен писък отзад му подсказа, че някой друг се е опитал да отвлече вниманието на чудовището, за да му осигури тъй нужните няколко секунди. А после чу тропот — конният отряд се носеше право към него.
Единственото, което можеше да направи, бе да застане неподвижно и да се надява, че няма да го прегазят!
Ездачите дръпнаха юздите почти едновременно и наскачаха около него. Показаха великолепно взаимодействие — един на всеки петима улови юздите на животните и ги поведе назад, докато останалите четирима се приготвяха за бой. След тях дойде и Арута и по негов сигнал те се втурнаха в атака.
Уилям отново вдигна меча и се присъедини към тях.
Демонът се бе върнал при стрелците в конюшнята, но като чу шум зад гърба си, се извърна. Крондорските войници се разпръснаха и бързо оформиха около него пръстен, като се прикриваха от ударите му с щитовете си.
— Тези, които са зад гърба му — атака! — провикна се Арута. Чул гласа му, демонът се обърна и в същия миг двама войници отзад се хвърлиха и го промушиха с копията си. Чудовището се извъртя, с което даде възможност, на други двама да използват оръжията си. То продължаваше да се върти разярено и скоро гърбът му се покри с десетки кървави рани.
Въпреки сериозните поражения тактиката нямаше нужния ефект. Поне трима от войниците вече бяха повалени и изглежда, скоро нямаше да дойдат на себе си, може би дори бяха мъртви. Още двама бяха тежко ранени. Демонът удряше слепешката, без да търси цел, но при сблъсъка с лекота отбиваше щитовете и трошеше копия.
Мъжете ругаеха и бършеха кръвта от раните си. Още неколцина паднаха, но останалите продължаваха борбата.
Уилям успя да заеме подходяща позиция и нанесе съкрушителен удар в гърба на чудовището с двуръчния си меч. Бе възнаграден от гледката на дълбока рана, от която шурна димяща кръв. Демонът се извъртя и посегна към Уилям с ноктестата си лапа, която младият лейтенант отби с меча. При сблъсъка на ноктите със стоманата се разхвърчаха искри, но тъкмо когато демонът вдигна другата си ръка, за да го довърши, нададе болезнен вик, разтърсен от удар в хълбока.
Уилям отстъпи назад, подготвяйки се за нова атака, когато един спокоен глас зад него каза:
— Как е, лейтенант?
Познал гласа на принца, Уилям отвърна:
— Гадна работа, ваше височество. Посякохме го на стотина места, но това проклетото чудовище отказва да се предаде и да умре.
Арута застана до него, стиснал сабята си. В този миг Уилям вече не се съмняваше — принцът не бе само наследствен управник, който си слага ризница за тържествени случаи, а храбър воин, натрупал в живота си опит от толкова битки, колкото други войници виждаха за дваж по-дълъг период.
Без да каже повече нито дума, Арута пристъпи напред и насочи острието на сабята си към гърдите на демона. Прицели се в една оголена част под дясната мишница и я промуши с такава светкавична бързина, че Уилям си даде сметка за удара едва след като бе приключил.
Демонът сякаш замръзна за миг, после потрепери и изрева така, както не бе ревал досега. Не от гняв ревеше този път, а от ужас. Чудовището се извърна към Арута и втренчи кървясали очи в него, сякаш той бе единственият противник в помещението.
Без да се двоумят, войниците зад него го доближиха и отново се заеха да секат окървавения му гръб. Но чудовището не сваляше поглед от Арута. То приклекна и нанесе нисък, косящ удар с лапата си.
Арута бързо отстъпи и замахна — и остави кървавочервена димяща диря върху ръката на демона. Демонът посегна с другата си лапа, принуждавайки Уилям да отскочи назад, но Арута само се отдръпна леко встрани, после пристъпи напред и посече чудовището през гърдите.
— Какво е това оръжие? — провикна се възхитено Уилям. — То нанася по-страшни поражения от всички наши, взети заедно!
— Попитай баща си някой път — отвърна Арута. — Сега съм малко зает.
Принцът на Крондор беше най-бързият сабльор, който Уилям бе виждал, и демонът нямаше никакъв шанс да се мери с него.
Уилям се присъедини към останалите, които изтощаваха зловещото създание със странични удари, за да помогнат, доколкото могат, на своя неустрашим владетел.
Кървав танц се играеше на пода на конюшнята и чудовището неусетно се приближаваше към осветения кръг от слънчева светлина. То се поколеба, извърна се и изръмжа заплашително към скупчилите се отдясно войници и Уилям побърза да им се притече на помощ. Много по-отпаднал, отколкото бе в началото на битката, демонът пристъпи в осветената част след предпазливо отстъпващия Арута.