— Жена му! — поправи го ядосано Кет.
Лимм се ухили.
Грейвс повдигна рамене, разпери ръце и каза:
— Младата му жена.
— Само дето сега моментът никак не е подходящ да се навъртате около пристанището — рече Лимм и огледа избата. — Защо просто не излезете през онази врата?
— Зазидана е — отвърна Грейвс. — Тъкмо по тази причина избрах това място за скривалище. Сградата на горния етаж е изоставена, покривът е рухнал. Човекът, чиято е била, е умрял и сега тя формално принадлежи на принца заради неплатени данъци. Само дето никой не би се наел да ремонтира тази съборетина.
— И колко още смяташ да останем тук? — попита го Лимм.
— Ти — надигна се Грейвс — оставаш в Крондор. Млад си и животът е пред теб. Зарежи това съмнително препитание и си намери свестен господар. Стани чирак, хвани се с някой занаят или пък си потърси работа като прислужник.
— Честен труд? — подсмихна се Лимм. — Че кога някой Шегаджия си е изкарвал прехраната с честен труд?
— Джими го направи — посочи мрачно Грейвс.
— Джими Ръчицата — съгласи се Кет. — Той си намери свястно занимание.
— Та той спаси живота на принца! — възрази Лимм. — Приеха го в двора. Освен това над главата му виси смъртна присъда. Никога вече не може да се върне при Шегаджиите.
— Ако Праведника е мъртъв, значи край с тази смъртна присъда — рече Грейвс.
— Все пак — какво да направя? — повтори притихнало Лимм.
— Скрий се някъде, докато всичко утихне, после напусни града — посъветва го Грейвс. — Има един човек, Тъскобар, някога беше търговец от Родез. Държи малко дюкянче в Бискар — градче на два дни път нагоре покрай брега. Той ми е задължен. Освен това няма момчета, няма и кой да му помага в магазинчето. Ако вземе да се опъва, ще му кажеш: „Грейвс обеща, че вземеш ли ме на работа, сметката ви е чиста“. Той знае какво имам предвид.
— С какво се занимава? — попита Лимм.
— Продава платове. Печели добре, защото търгува с дъщерите на благородниците.
Лимм кимна намусено.
— Предпочитам да отида в Дърбин и да си опитам там късмета. Ти какво ще правиш там?
— Останало ми е малко скътано злато — отвърна Грейвс. — Двамата с Кет възнамеряваме да отворим странноприемница.
— Странноприемница значи! — повтори с блеснал поглед Лимм. — Обичам такива местенца. — Неочаквано той падна на колене и протегна ръце в театрален жест. — Нека и аз да дойда! Моля те! Ще върша каквото ми поръчате. Мога да наглеждам огъня и да показвам стаите на клиентите. Ще нося вода и ще набелязвам най-дебелите кесии за крадене.
— Никакви кражби няма да има в моята странноприемница — заяви Грейвс.
— В Дърбин? — попита с нескрито съмнение Лимм. — Е, щом го казваш.
— Ще си имаме детенце — рече Кет. — Искаме да израсне като честен човек.
Лимм я погледна занемял. Очите му се ококориха.
— Детенце? — повтори прегракнало той. — Да не си се побъркала? Кой Шегаджия мисли за подобни неща? — Той махна отчаяно с ръка.
— Кое време на деня е? — попита го Грейвс. — Толкова дълго сме откъснати от света, че изгубих представата за време.
— Трябва да наближава полунощ — рече момчето. — Защо?
— Ако Праведника наистина е мъртъв, събитията сигурно се развиват с главоломна бързина. До утре повечето кораби ще са напуснали пристанището, независимо дали са били обслужени.
Лимм втренчи въпросителен поглед в Грейвс.
— Ти май знаеш нещо?
— Много неща знам, момче — бе отговорът. Лимм отново скочи на крака.
— Моля ви, вземете ме с вас. Вие сте единствените ми приятели и ако Праведника наистина е мъртъв, никой не знае кой ще заеме мястото му. Ако е Гадника, песента ни е изпята на всички.
Грейвс въздъхна примирено.
— Е, добре. Още един чифт ръце винаги може да е от полза. — Той погледна към Кет и тя кимна мълчаливо.
— Какъв е планът?
— Трябва да стигнем пристанището преди зазоряване. Има един кораб, „Стела Марис“, държи го квегански търговец. Капитанът ми е старо приятелче. Чака ме от няколко дни, пуснал е слуха, че трябва да направи някои поправки. Ще потегли за Дърбин веднага щом се качим на борда.
— И никой няма да му обърне внимание, защото утре с отлива ще отплават много кораби — добави Кет.
— И кога тръгваме за пристанището? — попита развълнувано Лимм.
— Час преди зазоряване. Още ще е тъмно, та ще можем да се спотайваме из сенките, но по улиците ще има достатъчно хора, за да не привличаме внимание.
— Ще бъдем като семейство — засмя се Кет.
— И ти ще си ми майка? — погледна я навъсено Лимм.
— По-скоро кака — побърза да уточни Кет.
— Само че имаме един проблем — рече Лимм.