— Без съмнение — съгласи се Арута. Той също си спомняше добре заядливия хумор на стария магьосник, чиято мишена често ставаха точно онези, които най-малко го очакваха.
Влязоха в старата оръжейна и Уилям отново почувства, че му е нужно съвсем малко, за да изпразни оскъдното съдържание на стомаха си. Неколцина от войниците не се сдържаха и започнаха да повръщат.
Тук демонът бе вилнял най-необуздано. Дори Арута си позволи да прошепне:
— Може да са прокълнати убийци, но нито едно човешко същество не е заслужило подобна участ.
Той обаче не отмести поглед, а огледа внимателно касапницата, сякаш се стараеше да запомни всяка подробност. Стените и дори таванът бяха опръскани с кръв. Навсякъде се въргаляха разкъсани тела и окървавени човешки останки, вече привлекли облаци черни мухи.
— Когато приключим — обади се принцът, — искам да изгорите това място до основи.
Уилям кимна и даде нареждане на хората си да подсигурят необходимите количества сухи дърва и да потърсят запалителни материали из подземията.
Арута видя дебелата книга, която старият жрец бе използвал по време на жертвоприношението, и махна с ръка да му я донесат.
— Каквито и черни думи да са изписани тук — рече той, докато я разглеждаше, — друг ще трябва да ни ги преведе.
— Ще позволите ли, ваше височество? — намеси се Уилям.
Арута му подаде книгата.
— Милорд, не съм магьосник, но изучавах известно време този занаят. Всъщност вие го знаете — добави момъкът.
Арута кимна усмихнато. Уилям прочете първите няколко изречения, после хлопна книгата.
— Не познавам езика, но дори и така усещам, че в тези редове е спотаена ужасна сила. Побиваха ме тръпки дори само когато плъзгах поглед по тях. Струва ми се, че този въпрос е от компетенцията на някой опитен свещенослужител. Заради общата безопасност, ваше височество, моля ви, не позволявайте никому да чете тази книга, докато не бъде изучена от специалист.
Арута пак кимна, подаде книгата на един войник и нареди:
— В моите дисаги. Веднага.
Войникът отдаде чест и отнесе книгата. Арута отново погледна Уилям и каза:
— За сетен път се убеждавам, че имам нужда от придворен магьосник. Какво според теб щеше да каже твоята позната магьосница, ако сега беше тук?
Цяла гама от противоречиви чувства премина по лицето на Уилям, докато обмисляше отговора на този въпрос. Той потисна първоначалното си желание да подхвърли нещо хапливо за Яжара или да заяви, че не познава истинските й способности.
— Ваше височество — каза вместо това, след като войниците се пръснаха да претърсят района, — сигурно си давате сметка, че това ще са само предположения. Смятам обаче, че тя щеше да е в състояние да ни обясни всичко, което е ставало тук. Тя… — Той се поколеба. — Тя беше изключителна ученичка и е всеотдайна в работата си.
— Значи точно от нея имам нужда — заяви Арута.
Двамата тръгнаха по дългия коридор към спалните помещения. От една стая излязоха войници, които носеха подвързани с кожа книги. Арута нареди да ги отнесат в Крондор.
Стигнаха последната стая, където двама войници се потяха над голям дървен сандък. До тях имаше още един. Когато влязоха, единият от войниците докладва:
— Ваше височество, на другия има печат, така че решихме засега да не го пипаме.
— Добре сте решили — рече Арута. — Откарайте го в Крондор. Нека учените имат последната дума по този въпрос.
— Защо трябва да ги носят чак в Крондор, ваше височество — обади се някой зад тях, — след като разполагате със специалист тук?
Обърнаха се и видяха Джеймс. Подпираше се на касата, а в другата си ръка стискаше прашните си ботуши.
— Реших, че няма да си тръгна без тях — обясни той.
— Оправи ли се вече? — попита принцът.
— Щом съм тук, трябва да съм се пооправил, нали? — отвърна Джеймс и повдигна нехайно рамене. — Нима предполагахте, че ще мога да заспя при тая врява, докато се мъчехте да видите сметката на демона?
Арута се засмя.
— Добре, да видим тогава какво можеш да ми кажеш за този сандък.
Джеймс коленичи до сандъка и огледа внимателно ключалката и печата. После погледна процепа и пантите, помисли малко и рече:
— Струва ми се, че идеята да го отнесем в Крондор не е чак толкова лоша. Готов съм да се заема с ключалката, но ми се ще преди това някой жрец да вземе мерки да не се случи нещо особено неприятно. Пък и инструментите ми са в стаята ми в двореца.
Един от войниците, които тършуваха из отворения сандък, подаде на принца пергаментов свитък.
— Господарю, мисля, че трябва да погледнете това.
Арута разтвори документа и вдигна очи към войника.