— Знаеш ли какво е това?
— Ваше височество — отвърна войникът, — чета и говоря на три кешийски наречия. Текстът е на езика на едно пустинно племе, който ми е познат, но не чак дотам, че да мога да го преведа. Разчетох само някои отделни думи.
— Какво е това, господарю? — попита Джеймс.
— Тук виждам нещо познато. — Принцът посочи с пръст. — „Радсвил Оласко“. — Той се обърна и добави: — Уилям, искам да претърсите основно останалите стаи. Погрижи се всички намерени документи да бъдат откарани в двореца. Джеймс, тръгвай с мен. Потегляме незабавно за Крондор.
След тези думи Арута и Джеймс излязоха. Уилям ги изпроводи с поглед, после отиде да провери как върви подготовката за подпалването на подземията. Кой знае защо, изпитваше някакво облекчение, че ще е този, който ще поднесе факлата, когато приготвят кладите.
Глава 17
В погрешна посока
Бойните знамена плющяха на вятъра.
След като напуснаха крепостта, бойците пришпориха конете и ги яздиха до пълно изтощение по целия обратен път до Крондор — вместо за осем, изминаха целия път само за шест дни. Когато наближиха крайбрежието, Арута посочи малката крепост в Шандънския залив. Прашна пелена се стелеше откъм хълмовете и конете потропваха нетърпеливо, усетили близостта на прясна вода и храна.
— Изглежда, си имаме компания — каза Джеймс.
Беше се повъзстановил по време на ездата, макар че най-дълбоките му рани все още не бяха заздравели.
— Така изглежда — изсумтя Арута.
На идване Арута бе пристигнал от Крондор до крепостта в залива по море и бе наредил корабът да го чака. Сега обаче на тесния кей бяха привързани още три кораба.
— Това не е ли корабът на Амос? — подметна Джеймс.
— Ами да, „Кралски леопард“ — отвърна Арута. — А до него са „Кралска усойница“ и „Кралска сърна“. Че това е почти половината му ескадра.
Докато се приближаваха към укреплението, забелязаха, че целият гарнизон се е строил на стената. Комендантът бе подготвил тържествено посрещане, но Арута сухо каза, че няма време за церемонии, скочи от коня и отиде да поздрави плещестия мъжага, застанал до капитана.
— Амос — каза принцът, — кой вятър на съдбата докара адмирала на Западната флотилия в това жалко пристанище?
Прошарената брада на Амос Траск се размърда в усмивка. В очите му блеснаха весели пламъчета — те не слизаха оттам дори в най-тежки моменти — и той отвърна с тътнещия си глас:
— Винаги се отбивам в този залив, когато слизам на юг. Забелязал съм, че пиратите, които дебнат търговски кораби, обичат да се спотайват из гористите северни брегове. И този път правех рутинна обиколка, когато зърнах „Кралски ястреб“ — той посочи кораба на пристана — с развято знаме. „Какво — викам си — може да търси принц Арута в това забравено ъгълче на Кралството?“ Нямах търпение да узная отговора.
— Тъй като корабът ти е по-бърз от моя — рече Арута, — ще наредя да преместят багажа ми на него.
— Вече наредих — ухили се Амос.
— Кога тръгваме?
— Най-късно след час — отговори Амос. — Но ако желаете да си починете, може да отплаваме и на сутринта.
— Капитане — обърна се Арута към коменданта на гарнизона, — благодаря за посрещането, което сте ми подготвили, но въпроси от първостепенна важност налагат незабавното ми завръщане в Крондор.
— Той потърси с очи капитан Трегар: — Нека хората ви отдъхнат един ден, докато ви застигне обозът, и тогава се качете на „Кралски ястреб“.
— Слушам, ваше височество — отвърна Трегар.
— Е, Амос — можем да отплаваме — приключи Арута.
— Очаквах, че ще стане така, и съм наредил корабът да е готов за незабавно вдигане на котвата.
Арута даде знак да му доведат коня, извади от джоба на седлото пергамента и документите, които бяха взели от подземията, и ги даде на Уилям. След това тръгна към пристана, където го очакваше лодка, готова да го откара на адмиралския кораб. С него се качиха Уилям и Джеймс, последен беше Амос. Неколцина войници изтласкаха лодката навътре и тя се понесе по вълните.
Само след час трите великолепни кораба вече бяха разпънали всичките си платна и напускаха залива, възползвайки се от вечерния отлив. Арута и Джеймс бяха настанени в адмиралската каюта, Амос делеше място с първия помощник, а Уилям с младшите офицери. Джеймс още разопаковаше багажа, когато адмиралът почука на вратата.
Амос влезе, настани се на собствената си маса и заяви:
— Наредих да поднесат лека вечеря. — Изгледа Джеймс и добави: — Джими, приятелю, и друг път съм те виждал покрит с рани, но сега надминаваш всякакви очаквания. Предполагам, че зад всичко това се крие някоя доста интересна история.