— Разбира се — повтори Уилям с усмивка.
— Но не виждам защо трябва да се безпокоиш. Това момиче не щеше и да чуе за мен. Както и за всеки друг младеж. Май много си пада по теб, Уил.
— Така ли? — попита Уилям. Едва сдържаше усмивката си.
О’Донъл го побутна игриво.
— Хайде, не бива да караш принца да те чака. Сигурен съм, че ще намериш време да отскочиш и до Талия.
Уилям слезе по стълбите и мина през оръжейната. Когато влезе в залата, другите вече бяха заели местата си. Той се огледа и забеляза, че Джеймс му маха да застане близо до Арута. Мястото между Джеймс и принца бе запазено за рицар-маршала на Крондор — опразнено след оттеглянето на Гардан. Амос също присъстваше на съвета, както и капитан Гурут, шерифът Мине и капитан Исакс, който командваше дворцовите гвардейци.
Арута откри съвещанието:
— Наредих десетина писари, които владеят добре кешийски, да прегледат донесените от нас документи. Отец Белсон от храма на Прандур ще се занимае със запечатания сандък и съвсем скоро ще сподели с нас първоначалните си впечатления. — Той погледна към двамата капитани и шерифа и добави: — За онези от вас, които не бяха с нас през последните няколко дни, ще преразкажа накратко събитията.
Дори след десет години служба при принца Джеймс продължаваше да се учудва на безупречния начин, по който работеше умът му. Той винаги знаеше как да поднесе нужната информация, без да изпада в излишни подробности, ала като същевременно подчертава важните неща.
Тъкмо когато Арута привършваше разказа си, в залата влезе отец Белсон.
— Ваше височество — каза жрецът на Прандур, — използвах всички познати умения и доколкото можах да определя, няма нищо мистично, свързано с интересуващия ви печат. Изглежда ми на най-обикновен восъчен печат, поставен за да подсказва дали някой е отварял сандъка.
Арута му даде знак да заеме едно от празните кресла.
— След като приключим заседанието, ще се запознаем със съдържанието на сандъка — рече той и се обърна към останалите. — Искам да бъде удвоена охраната на херцога и семейството му.
— Господарю — намеси се с видимо притеснение капитан Исакс. — Негова светлост се възстановява от раните си, но въпреки това непрестанно се оплаква от охраната, която съм му назначил. Освен това той… се е сближил с една млада особа, която го посещава доста често.
Арута го изгледа със смесица от раздразнение и любопитство.
— В такъв случай, капитане, няма да е зле, ако напомните на херцога, че неговата съпруга със сигурност ще държи да бъде охраняван строго. Направете го така, че да го чуе и споменатата от вас особа.
Джеймс се ухили, а Уилям едва сдържа усмивката си. За разлика от тях, Амос се изсмя на глас и понечи да каже нещо, но Арута го изпревари:
— Амос, да не си посмял да ми правиш забележки, че лишавам другите от солта на живота.
Амос избухна в още по-гръмогласен смях, а Арута продължи:
— Нанесохме сериозен удар на Нощните ястреби в този район, но съм далеч от мисълта, че сме им прекършили гръбнака. Запалим ли светлина, те се спотайват в сенките. Това, че не ги виждаме, не значи, че ги няма. Ако някои от оцелелите, каквито несъмнено има, влязат в града и се свържат със своите сподвижници тук, със сигурност ще опитат нова атака срещу херцога. Тези типове следват докрай поетите задължения.
На вратата се почука и един войник въведе прегърбен писар, който се поклони.
— Ваше височество, прочетох текста, който благоволихте да определите като най-важен.
— И какво можеш да ми кажеш?
— Адмирал Траск вече ви е обърнал внимание върху факта, че онзи, който го е написал, не е бил особено грамотен. На пръв поглед изглежда точно така, но в действителност се касае за хитро замаскиран шифър.
— Шифър?
— Не като този, който използват квеганците — и който, ще си позволя да добавя, не се отличава с особена изобретателност — а по-скоро чрез готови фрази, на които е придаден предварително уговорен смисъл. Имената на херцога и членовете на неговото семейство са предадени в прав текст, но останалата информация е забулена във фрази с привидно банално значение. Нека ви цитирам един примерен пасаж: „Нашият господар очаква всички да заемат местата си в часа на зеления прилив“. „Часът на зеления прилив“ очевидно е някакво предварително определено време между написалия документа и онзи, който трябва да го прочете. Ето още един пример: „Подаръкът трябва да стигне до получателя преди празненството на гаргите“.
— Има ли някакъв начин да открием скрития зад тези думи смисъл? — попита Арута.