— Ако разполагате с пленник, на който е известен ключът, и ако можете да го накарате да ви го даде. Но да се правят предположения за истинския смисъл на тези фрази е безполезно.
— Би ли ни прочел още няколко изречения? — обади се Джеймс.
— Ами… — поколеба се писарят, докато избираше подходяща част. — „Новината трябва да стигне до нашия господар през най-мразовитата нощ на зимата“.
Джеймс кимна.
— Не зная дали това може да ни е от полза, но имаше една кешийска банда, която прекарваше роби до Дърбин. Наричаха се Скръбните братя или нещо подобно.
— Братството на скръбта — подсказа му Амос. — Навремето си имах вземане-даване с тях. Отвратителна сбирщина. Не признаваха никакви закони, отвличаха когото им падне и продаваха нещастниците на пазарището в Дърбин.
— Веднъж-дваж се появяваха и в Крондор — спомни си Джеймс. — Шегаджиите ги погваха веднага щом ги надушеха. Чувал съм, че използват един код, при който вместо за място, става въпрос за човек, вместо за човек, за време, е вместо за време — за място.
— Тоест „празненството на гаргите“ може да е място, а не време, така ли? — попита Арута.
— Да — каза Джеймс. — Не зная дали ще помогне, но реших, че трябва да го споделя с вас.
— Може и да помогне — рече замислено Арута.
— Би могло — присъедини се към него писарят. — Разполагаме с доста подобни фрази, които се повтарят в различните документи. Може би ще успеем да определим значението на някои от тях.
— Ако разгадаете нещо — рече Арута, — съобщете ми незабавно. Писарят кимна, поклони се и излезе.
Арута се обърна към капитан Исакс, Гурут и шерифа:
— Искам да претърсите целия град. Камък да не остане непреобърнат. Намерите ли някой от онези убийци, доведете го незабавно на разпит при мен.
Тримата козируваха и си тръгнаха. Арута се изправи и всички също станаха.
— Да идем да погледнем онзи сандък. Отче, ще бъдете ли така добър да се присъедините към нас, в случай че сте пропуснали да забележите някакви следи от магия?
Жрецът на Прандур кимна с готовност. Уилям и Джеймс застанаха зад принца, който се обърна и попита:
— А ти, Амос?
— Сякаш би могъл да ме спреш — засмя се адмиралът. Слязоха в едно от складовите помещения, където бе докаран сандъкът.
— Дали да не го преместим в подземието, преди да го отворим? — предложи Джеймс.
— Първо огледай ключалката, скуайър, а после, ако решиш, че има някаква опасност, ще го преместим долу.
Джеймс извади някакви тънички инструменти от калъфа на колана си, наведе се над ключалката и я заразглежда.
— Тук има капан — каза той след малко, — но не е от сложните. Вероятно при погрешно отключване се подава отровна игла. — Извади една метална тръбичка и я пъхна в ключалката. Завъртя я лекичко в различни посоки и изведнъж се чу отчетливо изщракване. Джеймс взе малки клещи и преряза иглата. — За всеки случай — обясни той. — Отдръпнете се.
Всички отстъпиха и той бавно вдигна капака. В същия миг в стаята притъмня, сякаш облак бе закрил слънцето. От сандъка повя мразовит вятър и започна да се надига някаква черна фигура. Имаше човешки очертания, но наподобяваше хвърлена във въздуха сянка, рееща се над пода. Сянката се огледа, после се отправи към вратата.
Всички замръзнаха. Джеймс пръв дойде на себе си и извика:
— Спрете я!
Арута светкавично извади сабята си. Уилям стоеше на пътя между сянката и вратата и се опита да й попречи да излезе, като вдигна меча пред себе си. Съществото премина през острието, сякаш го нямаше.
— След него! — извика Арута. — Какво е това? — обърна се той към Джеймс.
— Никога не съм виждал подобно нещо — обади се Амос.
— Аз също — каза Джеймс. — Но май съм чувал нещо за тях.
— И какво по-точно? — попита Арута.
— Това е Сенчест следоход. Магичен убиец. Ето защо сандъкът се отваряше толкова лесно — някой е искал да го донесем тук и да го отворим!
— Доста ще ти е трудно да ме убедиш — рече Арута, забързан след сянката, която премина през затворената врата, — че убийците са се оставили да ги изтребим до крак само за да докараме този сандък тук.
Отвориха вратата и надникнаха в коридора. От митичното същество нямаше и следа.
— Не мисля, че планът им е бил точно такъв, ваше височество, но може би са смятали да донесат по някакъв начин сандъка. Ето там! — Той посочи към дъното на коридора.
— Какво? — попита Арута.
— Нещо се раздвижи в сенките.
— Нищо не виждам — отвърна Арута.
Джеймс се затича и Арута го последва. Внезапно над главите им се вдигна огнено кълбо, което скочи към ъгъла и замря. Ярката му светлина прогони всички сенки и очертанията на убиеца се видяха ясно. Отец Белсон бе вдигнал жезъла си, сякаш насочваше с него огненото кълбо.