— Огънят на Прандур изкарва всичко наяве, ваше височество — каза той. — Не зная дали бих могъл да спра това създание, но поне мога да ви го покажа!
— Следвайте ни, отче! — извика принцът.
— Накъде ли е тръгнало? — попита Уилям.
— Сигурно там, където е и Оласко — отвърна принцът.
— Насочва се към крилото за гости — викна Джеймс.
Арута настигна съществото и замахна със сабята. Острието премина през човекоподобната сянка, която се поколеба, сякаш се оглеждаше, после отново пое по пътя си.
— Май успяхте да му привлечете вниманието — подхвърли Джеймс, — но не ми изглежда ранено.
— Приемам с разтворени обятия всякакви предложения за това как да го спрем — изсумтя Арута.
— Продължавай да го удряш! — извика Амос.
Арута отново настигна сянката и я посече няколко пъти. Тя потрепери, отскочи наляво, после надясно и накрая се удари в стената, където замря като изрисуван човешки силует. Само след няколко секунди обаче поднови движението си. И тогава огненото кълбо угасна и създанието потъна в мрака.
— Ето там! — посочи Джеймс.
— Ако вдигна ново кълбо — предупреди ги отец Белсон, — няма да мога да направя нищо друго.
— Знаете ли заклинания, които могат да спрат това същество, отче? — попита Арута, който продължаваше да крачи редом с Джеймс.
— Повечето бойни заклинания предизвикват големи разрушения, ваше височество.
— Отче, готов съм да рискувам с пожар в двореца, за да избегна война в Кралството — заяви спокойно Арута.
— Но не е изключено да не свърши никаква работа.
— Дали да не изтичам напред и да предупредя стражите? — предложи Уилям.
— Готов ли си да го сториш? — попита го Арута. — Техните оръжия са безсилни срещу това нещо.
Джеймс подтичваше най-отпред, вдигнал глава към тавана, за да не изгуби от погледа си създанието. Излязоха в един широк многолюден коридор и Арута се провикна:
— Дайте път!
Слугите и стражите бяха еднакво стреснати от странната гледка — принцът, следван от въоръжени мъже, бързаше по средата на коридора, вдигнал глава към тавана. Те също погледнаха нагоре, но не забелязаха нищо необикновено, освен една местеща се сянка.
— Сега вече поне знаем кой и защо е убивал магьосници в Крондор — заяви Джеймс.
— За да не може принцът да спре това сенчесто чудовище, така ли? — попита Уилям.
— Или да провери сандъка с друга магия — обади се Амос.
— Какво още знаеш за тези създания? — обърна се Арута към Джеймс.
— Не много, защото го узнах от един стар уличен фокусник. Те не притежават разум. Захванат ли се да изпълняват поставената им задача, нищо не може да ги спре, докато не унищожат жертвата си.
— Има контразаклинания за най-различни магии — обади се свещеникът, — но нямам представа какво трябва да се използва в този случай, а и не разполагам с време, за да се посъветвам с моите надзорници от храма или да потърся помощ от другите ордени.
— Аз май знам нещо подходящо… — промърмори Уилям.
— Какво? — обърна се към него Арута.
— Може би е само предположение, но имам една идея.
— Не се стеснявай, Уил — подкани го Джеймс. — Вече сме близо до крилото за гости.
— Доколкото си спомням, Сенчестият следоход използва два начина, за да извърши убийство. Единият е като се материализира в телесна обвивка и действа така, както би действал всеки нормален убиец — с оръжие или примка…
— Или като ти строши врата — прекъсна го Амос. — Разбрах те. Карай по-накратко.
— А вторият е… да отрови херцога или да го зарази с опасна болест.
— Отче, ако херцогът бъде отровен или заразен, бихте ли могли да го изцерите? — попита Арута.
— Мога да го запазя жив — отвърна малко по-уверено свещеникът. — Поне докато доведете знахари.
— А какво ще стане, ако се материализира? — попита Джеймс, тъкмо когато стигнаха пред високата двойна врата към покоите на херцога. — Отворете! — извика той на смаяните пазачи.
— Да, какво ще стане тогава? — повтори като ехо Амос.
— Ами тогава ще го убием — заяви решително принцът. Уилям изтича напред и нареди на стражите да отворят вратите преди Джеймс да е изгубил от погледа си трепкащата сянка на тавана. Създанието продължи по коридора, все едно нямаше никаква врата. Когато обаче стигна следващата, изглежда, се поколеба.
— Отворете! — извика Арута.
Стражите го погледнаха стреснато, после се втурнаха да изпълнят заповедта, но в краткия миг на бездействие съществото се промуши през процепа над вратата.