Принц Владич седна в леглото, а жената, която се гушеше до него, се скри под завивките.
— Какво означава това? — провикна се Владич.
Джеймс огледа тавана, после и стените на стаята и се обърна към свещеника:
— Ако обичате, отче!
Жрецът на Прандур вдигна жезъла и от върха му изскочи огнено кълбо. Владич се отдръпна назад и викна:
— Какво става? — После скочи от леглото и извади сабята си.
— Ето го! — викна Джеймс, забелязал очертанията на създанието. Беше се притаило на стената зад Владич.
Уилям реагира мигновено — хвърли се напред, прегърна принца през раменете и го дръпна настрани.
В същия момент сянката се спусна от стената на пода и започна да се изпълва със субстанция и да се обгръща в телесна обвивка. Арута застана пред Владич, като пътем му кимна и каза:
— Простете, ваше височество.
Макар че беше съвсем гол, Владич продължаваше да стиска сабята и да се държи наперено.
— Какво е това? — попита той.
— Нещо, на което мястото му не е тук — рече Джеймс, който междувременно бе застанал до Арута и също бе извадил сабята си.
Сянката вече наподобяваше по-скоро на човек, макар и лишен от черти на лицето, коса и други белези. Имаше лъскава черна кожа, която поглъщаше светлината.
Арута замахна, съществото отстъпи неуверено назад и острието на принца се заби в тялото му.
И тогава то се хвърли върху принц Владич.
Глава 18
Свалянето на маските
Уилям се хвърли напред.
Изтласка принц Владич настрани тъкмо когато чудовището скочи. В стаята нахлуха войници, а Амос и Арута се приготвиха за атака. Неколцина от войниците се изправиха между създанието и принца и най-предният се опита да спре настъплението му с щита си. Металният щит зазвънтя, сякаш бе ударен от арбалетна стрела, а чудовището замахна с ръка; Кървав фонтан изригна от гърлото на войника и окъпа пода на стаята.
Джеймс зае позиция зад зловещото създание, а Арута извика:
— Стреляйте с лъкове!
Един от войниците изскочи от стаята, за да извика стрелците, а другите двама, въоръжени с дълги копия, се хвърлиха в атака. Оръжията им бяха по-скоро декоративни, с позлатени върхове, върху които се мъдреше гербът на крондорския двор, но въпреки това можеха да убиват. И двамата бяха добре подготвени да боравят с тях и когато приближиха следохода, завъртяха остриетата им ловко, готови да ги забият в черната плът.
Първият войник замахна рязко и удари с всичка сила чудовището в хълбока. Ударът бе толкова силен, че всички очакваха острието да прониже тялото и да се покаже от другата страна — вместо това то се плъзна по него, без да му причини никаква вреда. Сенчестият следоход спря за миг, улови копието за острието с едната си ръка, а с другата го удари през средата и го скърши на две.
— Здрав е като дънер! — извика Амос.
Уилям вече се беше изправил и дърпаше Владич зад леглото покрай младата жена, която се бе свлякла на пода заедно със завивките. Усетил, че жертвата му се изплъзва, следоходът скочи върху леглото и жената нададе уплашен писък. Съществото не й обърна никакво внимание.
С един скок Арута се озова зад гърба на черното създание и го удари отзад със сабята си, но и този път острието се плъзна настрани.
— Пазете се, ваше височество! — предупреди го Джеймс. — Не бива да се излагате на риск.
Амос предприе по-директен подход — покатери се на леглото зад принца и го дръпна назад тъкмо когато съществото замахваше със страшната си ръка.
— Май го ядоса, Арута — захили се бившият пират.
Появиха се лъконосците, но също както остриетата на сабите, стрелите отскочиха от черната кожа, без да оставят никаква следа.
— Никакъв смисъл няма! — извика Арута. — Трябва просто да се опитаме да го забавим.
Войниците се подредиха пред чудовището в плътна стена, от която стърчаха остриета. Притиснаха се един към друг, припокривайки щитовете си като люспи на риба. Зад стоманената бариера бяха подредени копиеносците, но създанието дори не обърна внимание на остриетата и се насочи право към тях. Тежките, подсилени с метални накрайници копия се разхвърчаха като трески.
Следоходът вдигне двете си ръце и ги стовари надолу. Само един удар бе достатъчен, за да разкъса и пробие стената. За щастие в този момент през вратата нахлуха още войници, които се скупчиха зад първите. Десетникът им потърси с поглед Уилям, очаквайки нови заповеди.
— Притиснете го към стената! — извика Уилям. — Използвайте щитовете, но внимавайте — ударите му са смъртоносни!
— Чухте лейтенанта! — провикна се десетникът. — Напред!
Щитоносците и копиеносците се хвърлиха като един и създанието бе принудено да отстъпи. Съпротивляваше се с всички сили, но не можеше да се задържи върху хлъзгавия под.