— Извинявайте, сър — Роджър вдигна ръка в насмешливо приветствие.
Роджър, с кръглите си палави очи на момченце, сякаш направо от илюстрациите на Морис Сендак, не беше по-висок от мнозина читатели в своя отдел. Неведнъж Хелма слизаше в детската зала и заварваше служителките да се занимават с отдела, а Роджър седеше в кабинета си и четеше финансови списания. Така и не се запозна с жена му, но веднъж ги видя да вървят по улицата с четирите си деца, наредени като стълбичка — Роджър заемаше третото стъпало, след жена си и единия си син.
Мистър Ъпман се прокашля, за да привлече вниманието.
— Както знаете, тук се случи стъписваща трагедия — започна той.
— О, нима? — измънка Роджър толкова тихо, че само Хелма го чу.
— Имаме основания да очакваме, че разследването ще нарушава установения ред през следващите дни — продължаваше мистър Ъпман. — Дадох на полицията разрешение да разследват, където и когато поискат, наложително е всеки от нас да им оказва възможно най-пълно съдействие.
— Сигурна съм, че говоря от името на всички — можете да разчитате на нас — увери го Патрис, докато погледът й шареше по лицата на седящите около масата, спирайки се за миг на всекиго.
— При мен в каталозите всичко е като отворена книга — безучастно каза Джордж Мелвил.
Роджър плесна одобрително по масата, а Иви се закиска. Патрис се изправи сковано на стола си. Очите й, обикновено блестящи за мъжете и пренебрежителни за жените, сега се присвиха срещу Джордж.
— Разбира се, всички ще им помагаме — намеси се Хелма. — Има ли някакъв напредък в разследването?
Мистър Ъпман поклати глава, очите му изглеждаха твърде големи зад дебелите лупи на очилата.
Патрис потръпна и потупа обширния си гръден кош с очилата.
— Щом допускаме подобни хора в библиотеката, трябва да очакваме и убийства, и всякакви други неприятности.
— Ами няма как да си пресяваме клиентите на вратата — отбеляза Джордж.
— Вярно е — съгласи се мистър Ъпман. — Независимо дали това ни харесва или не, ние сме общественодостъпно учреждение.
— Веднъж отидох на обществен басейн в Охайо и там ни преглеждаха краката, преди да ни пуснат във водата — обади се Иви. — Това също е общественодостъпно учреждение.
Роджър замислено я изгледа. Джордж се почеса по ухото.
— И какво искате да кажете с това? — попита Патрис, ноздрите й се раздуха.
Иви вдигна рамене и омота около показалеца си руса къдрица.
— Де да знам — промърмори.
Мистър Ъпман пак се прокашля и нервно завъртя химикалката между пръстите си.
— Само помнете — по време на криза като тази не бива да пренебрегваме читателя.
— А, читателят и без това няма да ни позволи — промълви Джордж Мелвил.
— Сега да преминем към другите ни проблеми — продължи мистър Ъпман. — Времето не спира дори пред лицето на трагедията. Напредваме с плановете за компютъризация на каталозите. Скоро ще взема решение от кого да закупим техниката, затова в близките дни ще срещате в библиотеката представители на няколко фирми. Моля ви да се държите любезно с тях, каквото и да е отношението ви към този проект.
— Подмяната на каталозите е ненужно финансово бреме — възрази Патрис.
— Добре ни служат през всичките тези години.
— Благодаря ви, Патрис — Джордж Мелвил мило склони глава. — Правя, каквото мога.
Патрис притисна гръб към облегалката на стола и стисна устни, не можа веднага да измисли отговор.
— Ако се бяхме компютъризирали, нямаше да има пръти от чекмеджета, с които да си служат убийци — изтъкна Роджър.
— О, чудно предимство — вметна Джордж Мелвил.
— Тогава убиецът можеше да използва електрошок — подсказа Иви.
Хелма леко вдигна ръка, за да привлече вниманието на мистър Ъпман.
— Загрижена съм, че персоналът не беше привлечен за обсъждане на проекта. Ако бяхте избрали представител на служителите, който да изразява нашите мнения, сигурно щяхме да се отнесем по-въодушевено. Имам няколко въпроса — за системата MARC ли говорим? И за програми с търсене по ключови думи?
Мистър Ъпман драскаше квадратчета и пирамиди по жълтия лист.
— Разбира се, по-късно всички ще се включите. Но сега е времето на административните решения, а не на препирните в комисии.
Хелма млъкна и започна да рисува дебели изпъкнали лупи в бележника си.
След събранието Патрис докосна ръката на Хелма, която прибутваше стола си до масата.
— Не можете ли да повлияете на това дете?
— Моля?
— Говоря за Иви — устата на Патрис се изпъна. — Не можете ли да й кажете две-три думи, за да осъзнае колко сериозно е положението? За нея всичко е игра. Съмнявам се, че има качествата да работи дълго в нашата сфера.