— Че за коя друга? — неловко отговори той.
След като бе видяла учудващо жизненото тяло на тичащия за здраве мистър Ъпман, тя сподели това с приятелката си, която млъкна и се замисли, нещо неприсъщо за нея. Хелма предполагаше, че Рут го е завлякла в своето или в неговото легло, после е продължила към следващата жертва, щом е задоволила любопитството си. Накрая приятелката й се задоволи само да отбележи:
— Колко жалко — мозъкът на библиотекар, излязъл от комедиите на братя Маркс, да е прикачен към тялото на олимпийски шампион по маратон.
По внезапната тишина наоколо Хелма позна, че Рут е влязла в библиотеката. Смълчаното внимание и втренчените погледи винаги предшестваха и следваха появата й.
Рут беше висока към метър осемдесет и пет, прибавяше към ръста си и ботуши с високи токчета, многоцветни тюрбани или вдигната над главата коса. Видът й беше достатъчно сътресение и без нейните крещящо несъответстващи си одежди, обикновено шити по поръчка, защото не намираше достатъчно дълги дрехи в магазините.
Предпочиташе драматичните цветове — ярък пурпур, наситено червено и оранжево, понякога носеше по себе си всички едновременно. Подчертаваше пронизващите си очи с черни сенки и окачваше на ушите си обеци, големи колкото юмруците на Хелма.
Днес Рут си бе облякла тоалет в три различни оттенъка на червеното. Хелма не би избрала за своя дреха нито един от тях. Беше подобие на рокля, но шевовете май не бяха на обичайните си места.
Рут се друсна върху ръба на справочното бюро, изпъшка и изрече:
— Кажи ми истината. Ти ли уби оня скитник?
Опита се да сниши глас, но успя толкова, че кожата на Хелма настръхна от погледите на всички читатели в залата.
Лицето на Рут изпъкваше със същите необичайни пропорции като тялото й — широка уста и високи масивни скули, широк нос, който в края нелепо се извиваше нагоре, твърде раздалечени очи.
— Здрасти, Рут — прошепна Хелма.
— Как си, Хелм? — вече с нормалния си глас попита Рут.
— Хелма — поправи я мис Зукас по навик.
— Хелма — повтори Рут. Произнесе името „Хел-ма-а“, както винаги правеше. — Така си и мислех, че ще те намеря да обслужваш порочното бюро.
— Справочното — сопна се Хелма, въпреки че забеляза доволния блясък в очите на приятелката си.
Мъж в работни дрехи тръгна към бюрото. Рут му намигна и залюля крак напред-назад. Мъжът зави към лавиците с телефонни указатели.
— Да не го уплаших? — прошепна Рут.
— Малко прекалено си… внушителна — рече й Хелма.
Ъглите на устата на Рут се свиха в раздразнителна гримаса.
Рут и Хелма бяха на една възраст. Познаваха се от десетгодишни, от Скууп Ривър, където попадаха заедно в края на всеки списък по азбучен ред — Уинтръп, Зукас1. Като деца често си фантазираха, че са ги разменили при раждане. Рут се извисяваше като кула над баща си и повече подхождаше за грамадните размери в семейството на Хелма, която беше най-дребната и незабележимата в дома си, на ръст не достигаше дори бащата на Рут.
Преди осем години Рут бе последвала един свой любовник до Санта Фе, а оттам до Сиатъл. Накрая (вече без своя рок музикант) попадна в бавно набъбващата артистична общност на Белхавън. Понякога Хелма се заглеждаше в нея и под внушителната самоувереност виждаше отново единайсетгодишното прегърбено момиче, което плаче горчиво зад училището, защото твърде често я подкачаха за нейния ръст и излишно непосредственото държание.
— Е, ще ми прошушнеш ли нещо на ушенце? — попита Рут и се облегна по-удобно на бюрото. — Някакви потресаващи новини от гестапо?
Силният й парфюм трайно се настани над бюрото заедно с маслената миризма на бои — неизбежен спътник на заниманията й.
— Нищо потресаващо — увери я Хелма. — Мисля, че това престъпление като нищо може да попадне сред неразгаданите тайни.
— Не подценявай нашите тукашни ловци на престъпници — Рут укорно размаха пръст срещу Хелма. — Но в библиотеката… кой се е осмелил да оскверни светостта й с убийство?
Приятелката й живееше ден за ден — охолно, когато картините й се продаваха, и от бедно по-бедно, когато закъсваше, но никога не слагаше нещо настрана за периодите на оскъдица. Пиеше прекалено, имаше твърде многобройни връзки, плюскаше като хамалин, винаги идваше не навреме (подраняваше не по-рядко, отколкото закъсняваше). Ако рисуването й спореше, можеше да изчезне за дни наред, затваряше се в къщата си и не вдигаше телефонната слушалка. А когато не беше в състояние да рисува, бродеше из Белхавън с хлътнали очи и трескава жажда да прави нещо, привличаше вниманието, а често и неприятностите.
Хелма винаги изпадаше в недоумение, когато си задаваше въпроса, как и защо бяха останали приятелки с Рут. Прекараше ли повече от час с нея, вече се чувстваше изтощена и готова да подремне.
1
В края на английската азбука са буквите W, X, Y, Z. Уинтръп се изписва Winthrop. Бел.прев.