Хелма отдели бланките, отвори люка и пусна първите три книги, трепна от шума на падането им.
Омразно й беше да гори, която и да е книга, но другите начини да се отърват от отхвърлените май не бяха особено успешни. Независимо дали ги даряваха на училища или старчески домове, дали ги разпродаваха или ги пращаха за вторични суровини, книгите винаги намираха обратния път към библиотеката. Хората ги връщаха гордо и сериозно или пък ги пускаха в кутията за връщане. Изглежда просто не вярваха на печата ИЗТЕГЛЕНА ОТ ОБРЪЩЕНИЕ.
Хелма върна количката до заемното бюро и отнесе книгата за организационните взаимоотношения на своето бюро в работната стая.
Надникна над лавиците, за да е сигурна, че Патрис няма да я подслушва от своето бюро, после се обади на Поли, старшата секретарка в полицейското управление.
— Тъкмо щях да ти се обадя, за да ми запазиш новата книга на Даниъл Стийл — каза тя, щом чу гласа на Хелма.
Двете понякога сядаха на една маса в стола на градските служители. Поли си правеше списъци на любовни романи, а Хелма ги запазваше, докато тя нахълта през обедната почивка в библиотеката, за да ги вземе. Хелма не бе чела любовен роман още от осми клас, а и онзи си остана единствен — „Спомени за страстната любов“. Но още се изчервяваше, като си помислеше за Дафни и Родерик и техния объркан, бурен стремеж един към друг.
— С удоволствие. Можеш ли да ми дадеш съвет за едно нещо?
— Съвет ли? — Поли се засмя. — Не съм сигурна дали ще успея, но да опитаме.
— Последните вечери една кола ми заема мястото на паркинга до блока. Не искам да вдигам шум и да се оплаквам на собственика. Ще погледнеш ли на кого е записана колата с този номер, за да се обадя лично на човека?
— Няма проблем. Само ми продиктувай номера.
Хелма й прочете номера на колата, която видя пред закусвалнята на Сол — HRZ 417.
— Ще ти се обадя след две-три минути — обеща Поли.
През останалата част от деня Хелма нямаше дежурство на справочното бюро, затова се настани в пренаселената работна стая и се зае със статистиката от миналия месец за броя и видовете справочни въпроси, на които библиотекарите отговаряха, готвеше се вече да обобщи данните. После мистър Ъпман щеше да ги представи на попечителския съвет като доказателство колко нужни им бяха още справочници.
Хелма вдигна очи от листовете тъкмо когато мистър Ъпман и Патрис влязоха заедно в стаята. Патрис бе стиснала устни. Отиде право до бюрото си и с делови вид се зарови из папките по него, без да погледне Хелма. А мистър Ъпман дойде при Хелма.
— Чух, че се занимавате с изваждането на книги от сбирката — започна той по-скоро недоволно, отколкото властно.
— Крайно наложително е — уведоми го Хелма. Откъм Патрис тишината бе мъртвешка. — Рафтовете ни са препълнени с книги, които читателите не ползват. Представете си какво ще стана, ако по някаква причина всички изведнъж върнат взетите книги.
— Да, да. Това би означавало пълен хаос.
— Не бих избрала точно тази дума, но със сигурност ще имаме сериозни затруднения.
— Надявам се, че отделяте тези книги за благотворителни дарения.
— Изгорих ги. Освен една, която искам да прегледам по-внимателно.
— Може би сте забравила, че помолих персонала да не вади книги от сбирката — натърти мистър Ъпман. — Решенията за промени в цялата сбирка би трябвало да са от компетенцията на директора.
Бащата на Хелма веднъж я посъветва: „Били, никога не си признавай, че си виновна. Един път да ти се случи и хората ще ти повярват завинаги.“ — Когато решавах съдбата на книгите, правех го с оглед интересите на нашите читатели — каза Хелма.
— Надявам се повече да не се занимавате с това, мис Зукас, но ако пак махате книги от рафтовете, бих предпочел да ги запазите.
— Те винаги се връщат при нас.
— Можем да ги дарим на институции с по-ограничени възможности от нашите.
— Тези институции ще трябва да са доста отдалечени — напомни му Хелма.
Нейният телефон бръмна и тя вдигна слушалката, но почака мистър Ъпман да се отдалечи от бюрото, преди да се обади. Беше Поли.
— Хелма, боя се, че няма с какво толкова да ти помогна. Колата е взета под наем от Сиатъл. Май все пак ще трябва да се оплачеш на собственика на блока.
— Поне не е някой от съседите ми. Благодаря ти, Поли.
Кола под наем. Можеше да означава каквото и да било. Мъжът със синия костюм вероятно просто не бе я чул заради уличния шум. А може би не е изскочил забързано от закусвалнята на Сол точно заради Хелма. Може и да не е взел жълтото листче. За какво му е?