Хелма стана, за да се отърве от книгата за организационните взаимоотношения, и по невнимание се блъсна в кашон с книги.
— Ох! — силно извика тя.
— Лошо ли се удари? — попита отсреща Барбара, която лепеше сигнални стикери на книгите.
— Добре съм, благодаря. Обувката ми се закачи в един от тези кашони.
— Нищо чудно. Тук няма никакво място вече.
Хелма не отговори. Служителите често се оплакваха от това. Не достигаше място. Претъпкано. Купчини книги и материали там, където би трябвало да има подредени рафтове и шкафове. Не достигаше място, не достигаха пари. Просто всичко беше недостатъчно.
Глава 5
Вечер у дома
Докато караше към къщи, Хелма включи радиото и потърси местната „разговорна програма“.
— Вярно ли е? — питаше водещият. — Наистина ли у някои хора има генетично заложени отклонения, които ги правят неподходящи за брак? Обадете ми се. Нека си поговорим за това.
Тя натисна бутона за развлекателната програма и се отпусна на шофьорската седалка, безгласно припяваше на „Странници в нощта“.
Значи братовчедът Рики щеше да се жени. В мислите й пак се мярна думата „отклонения“. За да повярва, щеше да почака, докато леля Ем й прати репортаж за сватбата от местния вестник на Скууп Ривър.
Намали скоростта — пред нейния „Буик“ караше велосипедист, навлязъл поне на два метра в платното. От четвърти клас досега Хелма не се бе качвала на колело, но ясно си спомняше как тогава автомобилите профучаваха в опасна близост. Съчувстваше на настойчивите искания за прокарване на повече велосипедни алеи.
Разбира се, никой от познатите й не бе карал с трико като велосипедиста пред нея (и много други, които виждаше по пътищата). Ясно се виждаше как се напрягаха мускулите на бедрата му, може би личеше и още нещо, ако човек си направи труда да зяпа по-втренчено.
Тя хвърли поглед към огледалото за обратно виждане и забеляза колоната от коли, принудени да забавят зад нейната. Шофьорът на първата размаха юмрук и Хелма намали още малко скоростта — от двадесет на петнадесет километра в час.
Мисис Уитни от апартамент 3Е чукна на прозореца си и махна на Хелма. Тя вдигна ръка и в коридора изчака мисис Уитни да се покаже на вратата.
Хелма беше от най-младите наематели в „Бейсайд Армз“. Преди четиринадесет години, когато си избра апартамента, имаше свободни жилища и в „Гълвю“. Наистина гледката там беше по-добра, но в „Гълвю“ пускаха и семейства с деца.
— Толкова се радвам, че те видях, Хелма — каза мисис Уитни. — Тъкмо си имам прелестна новост, искам да я видиш.
Мисис Уитни беше пълна беловласа вдовица, чиито дъщери живееха в Калифорния. Винаги слагаше върху дрехите си кухненски престилки, предпочиташе грубоватите здрави обувки и готвеше повече, отколкото можеше да изяде. Хелма си погледна часовника и мисис Уитни я потупа по рамото.
— Само минутка, скъпа. Имам за тебе и прясно изпечен бананов сладкиш, ще си го отнесеш за вечеря.
Апартаментът й представляваше дъгоцветно изобилие от порцеланови куклички, бродирани покривчици, плетени вълнени завивчици, рамкирани гобленчета и настенни килимчета. Стотици мънички очи се взираха с празни погледи от лавици, маси и столове. Бузи с трапчинки и пълни устнички се хилеха глупаво из стаята.
— Ето го — посочи мисис Уитни. — Да му се сгрее душата на човек, нали?
Върху масичката за кафе, до китайското гърненце с копринени рози в него, сложено върху поставка от плетена слама, едно порцеланово бебе седеше на гърне и щастливо си играеше с мъничко руло тоалетна хартия.
— Изумително наподобяват цвета на кожата — отбеляза Хелма.
— Нали? Направо ще си помислиш, че ей сега ще стане и ще си избърше хубавото дупенце.
Хелма въобще не споделяше възторга й, но бързо попита:
— Къде го открихте?
— В рекламните страници на неделния вестник. Поръчах и тази сутрин го получих.
— Да, това е добро попълнение за вашата колекция.
— Благодаря. — Мисис Уитни леко погали порцелановата бузка на куклата и се усмихна нежно. — Тежък ден ли имаше днес? Всички говорят за това убийство.
— Беше истински шок — призна Хелма.
— Какъв срам. Вече никъде не сме в безопасност, а? Даже и в домовете си. Да ти кажа, по-сигурна съм, като знам, че си от другата страна на стената. — Мисис Уитни й стисна ръката. — Сега да извадя този бананов сладкиш, за да се прибереш, да си свалиш обувките и да си отдъхнеш.
За вечеря Хелма си изпече на скара филе от сьомга. Намаза щедро парчето с истинско масло, намаза и зеления фасул, стопли си една бяла франзела. Седна да се храни с лице към залива, обърната с гръб към кухнята.