— Пликът липсва. Писмото започва с „Мила Бети…“ — Не, тук няма такава. Но ви благодаря, че се обадихте.
При следващите две обаждания я сгълча запис на мъжки глас: „С набрания от вас номер не може да се осъществи връзка. Моля проверете в указателя и се обадете отново. Ако пак не се свържете, обадете се в централата за съдействие.“ На номер 623–1469 се обади мъж. Хелма едва успя да каже: „Обаждаме се от Обществената библиотека“, и той прихна.
— Библиотека ли? Че аз не я знам тая библиотека къде е.
— Точно срещу полицейското управление, което със сигурност ви е добре познато — сопна се Хелма и прекъсна връзката.
Мина на следващата поредица от цифри, повтори централите. На първия номер — 623–1649, имаше сигнал, но никой не се обади. На следващия — 676–1649, се обади мъж.
— Да? — тихо каза той вместо обичайното „Ало“.
Когато Хелма му обясни за намереното в библиотеката писмо, чу се щракане, последвано от тишина.
Не приличаше на звука от прекъсване на връзката, по-скоро беше като тракане на метал.
— Ало — подкани го Хелма. — Чувате ли ме?
Никакъв отговор.
— Моля ви, елате на справочното бюро в библиотеката, за да си приберете писмото, ако е ваше — изрече тя в странното мълчание и остави слушалката върху апарата.
При последните два номера записите пак я призоваха да набира по-внимателно. Хелма взе молива и написа осемте възможни телефонни номера. Зачерта четири, до един написа „Не отговаря“, до 623–1469 — „Приятна жена“, до 612–1649 — „Грубиян“, а до 676–1649 — „Отговаря, не каза нищо“. Не беше кой знае какво и нищо не означаваше.
Редицата облаци навън се оцвети отдолу в мътнолилаво. Последните лодки, с включени мигащи светлинки, се строяваха в неравна колона към ярко осветените докове на пристанището. Хелма обърна листа и започна да съставя списък за покупки — препарат за миене на прозорци, репички…
Телефонът звънна.
— Ало? — обади се Хелма.
Мълчание.
— Ало? — повтори тя с глас като звън на сребърни монетки. — Какво мога да направя за вас?
Нямаше отговор. Тя притисна слушалката до ухото си, вслуша се напрегнато. Не чу нито дишане, нито някакви шумове. Само тежко мълчание, плътна очакваща тишина. И накрая звук — меко прещракване.
Хелма остави слушалката върху апарата. После без никакъв повод погледна зад гърба си.
Макар да беше петък и Хелма се изкъпа под душа сутринта, сега задълго се потопи в горещата вана, отпуснала глава върху надуваемата възглавница. Мислено си представяше празен лист светлосиня хартия, която надеждно я скрива от убийства, непознати и загадъчни драсканици. Чу телефона, но го пренебрегна и след пет иззвънявания той млъкна.
Водата започна да изстива, Хелма излезе от ваната и се намаза от брадичката до петите с лосион за овлажняване на кожата без никаква миризма. Облече си нощницата и халата, отиде в кухнята да си направи чаша чай без кофеин.
Флуоресцентната лампа над печката осветяваше достатъчно, тя сложи чайника да заври, извади чаша и пакетче чай.
Зад вратата на апартамента се чу лек тропот. Хелма се обърна и погледна заключената врата, уви се по-плътно в халата.
Ако беше поредната котка, щеше да се обади на собственика, ако ще и да е станало късно. В „Бейсайд Армз“ не беше разрешено отглеждането на домашни животни. Пишеше го черно на бяло в договора. Хелма имаше някои съмнения за кутията, която семейството от 2D изнасяше и внасяше в сградата.
Лампата над вратата беше изключена, може би някой се е спънал в тъмното. Надяваше се този човек да не е ритнал саксиите с маргаритките.
Тъкмо се обръщаше към печката, когато забеляза с периферното си зрение, че дръжката на вратата се завъртя. Бавно. По посока на часовниковата стрелка.
Хелма се вцепени, затаи дъх, взираше се ужасено.
Беше ли заключила? Паметта не й подсказа нищо. Когато се прибра, заключи ли външната врата? Не си спомняше. Трябва да се е сетила. Дори боклука не изхвърляше, без да си вземе ключовете и да заключи апартамента си.
Тогава също толкова бавно дръжката се завъртя в обратната посока, крадешком, но нахално.
Хелма направи крачка към вратата, после отстъпи. „Отиди да надзърнеш през шпионката, каза си тя. Виж кой е. Запомни, за да го опишеш на полицията. Върви. Направи го.“ Изведнъж чайникът зад нея изсвири бясно. Хелма подскочи и се пресегна да го махне от печката. Горещата пара обгори китката й и тя не издържа на болката. Пусна сребърния чайник и той издрънча на пода. Вряла вода плисна по шарените плочки.
Хелма отскочи от горещата струя и се втурна към вратата. Натисна ключа за външната лампа и прилепи око към шпионката.