Шефът Галънт сви рамене.
— Може би нищо. Но в нашето управление е установена практика да се интересуваме от всички произшествия с хора, по някакъв начин свързани с други разследвания. Вие работите в библиотеката. Говорила сте с убития. Видяхте трупа. Следователно сте свързана с този случай.
— Ясно — съгласи се Хелма. — Значи вече ви е известно още нещо по случая?
Хелма не би могла да определи какво я накара да каже това. Дали защото шефът Галънт изглеждаше по-уверен, отколкото при разговора им в библиотеката, сякаш вече го тормозеха по-малко загадки?
Той се почеса по бузата.
— Ами да, и без това сигурно ще го прочетете във вестника утре. Името на жертвата е Ърни Ларсен. Не е пришълец в града, но доста е обикалял насам-натам.
— Имал ли е досие?
Полицаят кимна.
— Нищо особено.
Хелма не отместваше втренчения си поглед от Шефа Галънт. Той пръв наведе очи. Имаше още нещо, което той не искаше да й каже, не се съмняваше в това. Тя поне не би избрала името Ърни за убития. Всички мъже с името Ърни, които познаваше, бяха елегантни, дори изискани хора.
Шефът Галънт прехвърли вниманието си към Леман, който излезе в коридора и рязко прибра оръжието си в кобура.
— Намери ли нещо, Сид?
— На мен всичко ми изглежда нормално. Госпожо, ще трябва да проверите дали нещо липсва.
— Откъде е проникнал? — попита шефът Галънт.
— Вероятно през прозореца на втората спалня. — Полицаят свали от колана си фенерче. — Ще огледам площадката отвън. Съседите ви може да са забелязали нещо.
Хелма тръсна глава.
— Мисис Уитни трябва да си е легнала още в девет. Моля ви, изчакайте до сутринта, ако ще я питате нещо. И не я плашете. Стара е и страда от артрит.
— Тази сграда не е особено добре осветена. — Шефът Галънт пак надраска нещо в бележника си. — Утре ще изпратя някой да поговори със собственика.
Хелма огледа другите стаи в апартамента си, шефът Галънт ходеше след нея. Леман бе оставил всички врати отворени и лампите включени. Първо влезе в задната спалня. Нужен й беше само един поглед, за да разбере, че нищо не е било пипано.
Застана на вратата на своята спалня, отново долови, че вещите й са били размествани. На бюрото рамкираната снимка на родителите й беше леко завъртяна към стената. Под покривалото на леглото се виждаше ъгълче от чаршафа. Дръпна чекмеджетата на гардероба и въобще не се усъмни, че някой е повдигал сгънатото бельо, за да надникне под него. Потрепери.
— Тук влизал ли е някой?
Шефът Галънт стоеше до вратата.
— Да. Като че ли нищо не липсва. Изглежда само е ровил.
Хелма обърна на пода бельото от чекмеджето и награби дрехите си в ръце.
— Трябва да изпера това — каза тя и ги понесе към пералнята в нишата на коридора.
После махна чаршафите и одеялата от леглото. Шефът Галънт усърдно си записваше, а пералнята боботеше тихо зад тях.
— Ще проверим за отпечатъци от пръсти, но сериозно се съмнявам да открием нещо. — Той затвори бележника и го пусна в джоба си. — Може да са били някакви хлапета, търсили са какво да продадат на черно. Твърде често се случва.
— Мисля, че това нахлуване е било по-добре обмислено, а вие?
Хелма мина край него с товара си от леглото.
— Извинете — каза му тя, когато той отстъпи.
Стовари чаршафите върху сушилнята до пералнята и се обърна към шефа Галънт.
— Първо — заговори тя през шума от центрофугата и започна да свива пръсти, — взломаджията трябва да е наблюдавал апартамента ми, за да знае кога съм излязла, освен ако е имал изключителен късмет. Второ, не е взел нищо, а аз притежавам няколко ценни предмета. Само старинната ваза на масата струва над хиляда долара. Просто е ровил из вещите ми и се е надявал да не съм достатъчно наблюдателна, за да забележа. И трето — ето ви тук, идвате заради най-обикновено нахлуване с взлом и не ми казвате цялата истина за онова, което знаете.
Мис Зукас умееше да наблюдава и разбира човешкото поведение. Външните ъгълчета на очите на шефа Галънт се присвиха и тя се увери, че беше права.
— Мис Зукас, не всичко от полицейските сведения е общодостъпно — възрази той.
— Аз съм библиотекар, следователно служител на градската управа като вас — напомни му тя. — Пък и сам казахте, че имам връзка със случая.
Шефът Галънт събра пръстите на ръцете си и ги изви навън, ставите му изпукаха. Хелма трепна.
Може пък да е настъпил моментът да му каже за жълтото листче, изпаднало от градския указател, да му покаже неразбираемия набор от букви, цифри и регистрационен номер на кола. Току-виж, се окаже, че и те „имат връзка със случая“.