За закуска си намаза една кифла с масло и конфитюр, но едва я докосна, мислеше за отминалата нощ — започна с обажданията й по телефона на номерата, които извлече от преписаното жълто листче.
И последното, мълчанието в слушалката. Тъкмо преди да прекъсне, тя бе чула нещо — почукване или щракане. Пресегна се към другия край на масата, за да вземе листа от бележника.
Ето го — 676–1649, номера, на който мъжът се обади, а после млъкна.
Тогава чу металическото прещракване. Не беше ли същото, когато й се обадиха и мълчаха?
Тя въртеше бурканчето с конфитюра между дланите си. Доста особен бе този метален звук.
Хелма взе телефона и набра номера на обществената библиотека. Позна гласа на Кърт:
— Библиотеката.
— Правилно е „Обществена библиотека на Белхавън. С какво мога да ви бъда полезен?“. Сега, моля те, свържи ме със справочното бюро.
— Да, госпожо. Извинете, госпожо.
— Справочно бюро. Мога ли да направя нещо за вас?
Беше Патрис. От гърдите на Хелма се изтръгна беззвучен стон. Представи си Патрис, седнала на стола, сякаш е глътнала бастун, представи си нейните стрелкащи се, изпълнени с подозрение очи.
— Здравейте, Патрис. Обажда се Хелма Зукас. Ще ви затрудни ли да погледнете градския указател? Искам да науча чий е един номер.
— Но, разбира се, Хелма. Нали затова сме тук, за да служим на хората.
— Благодаря. Номерът е 676–1649.
— Моля, изчакайте един момент.
Тракна оставената на бюрото слушалка. Докато чакаше, Хелма зарея поглед към група яхти, устремили се в надпревара навътре в залива, ярките платна изпънати от вятъра — цветни петна в мрачния ден. Някога, много преди да дойде в Белхавън, Хелма си бе мечтала да има своя яхта.
— Хелма? Този номер не е включен в указателя.
— Сигурна ли сте?
Мълчание. Хелма си представи как Патрис величествено изпъва гръб.
— Сигурна съм без никакво съмнение. Разполагате ли с фамилия, която да потърся?
— Вероятно номерът е на скоро включен телефон — побърза да каже Хелма.
— Благодаря ви, Патрис.
Някой позвъни на вратата. Кори Марбъл, племенникът на домоуправителя, стоеше пред изтривалката с кофа и гъба в ръце, ухилен до ушите. Слушалките на уокмен се увиваха като яка на врата му.
— Добрутро, мис Зукас. Дойдох да измия прозорците.
Хелма се намръщи срещу юношата.
— Прозорците ли?
— Ъхъ, ще извинявате, че закъснях. Имахме игра.
— Вярно. — Тя съвсем забрави, че помоли Кори преди повече от седмица.
— Външните прозорци. След малко ще трябва да излизам, затова най-добре започни с балкона, а после ще измиеш откъм площадката.
— Готово. Хубав ден, а?
Кори мина край Хелма и влезе в кухнята, като блъсна кофата в рамката на вратата.
— Става ли засега да сложа това тук?
Смъкна издута раница от раменете си и я пусна на пода до мивката. Над незатворения докрай цип стърчеше дръжката на сабя.
— Кори, откога носиш такива оръжия?
Сабята доста приличаше на истинска, с кожа на ръкохватката и умело изработена ножница.
— А, не. Тая сутрин имахме игра и аз отговарях за церемониала.
— Церемониала ли?
— Ами да, бях церемониалмайстор. Управлявах играта.
— Били сте се със саби?
— Това е част от костюма ми — търпеливо обясни Кори. — Всичко е наужким. Нали разбирате, като „Подземията и Драконите“3.
— И се предрешвате, за да играете? Не си ли вече твърде пораснал, за да се занимаваш с такива неща?
Кори се ухили и побутна раницата с протъркана по модата маратонка.
— Всички това правят. Има даже едни старчета на по трийсет и повече, ама как се впрягат само. Голям майтап е. Мис Зукас, да бяхте видяла някои костюми, дето хората сами си ги майсторят.
— Искаш да кажеш, че дават воля на въображението си?
Кори закима енергично в пристъп на ентусиазъм.
— Каквото можете да си измислите — дракони и принцеси, елфи, скитници, животни, герои. А следващия път аз ще съм…
— Вярвам ти — прекъсна го Хелма. — Сега би ли се върнал в стария досаден свят на мръсните прозорци?
— За нула време ще ги почистя.
Той нагласи слушалките на ушите си и включи уокмена. Дори през плисъка на горещата вода, която той сипваше в кофата, Хелма чу тътнещия бас на непозната песен.
Игри. Пораснали момчета навличат маскарадни одежди и играят на въображаем свят. Животът не им ли стигаше?
Тя погледа устремната сапунено-водна атака на Кори срещу прозорците и си каза, че май ще е по-спокойна, ако не вижда това. Почисти масата, замисли се за металното щракане при обаждането на номер 676–1649 и за същия звук, когато никой не проговори в слушалката. Може би се дължеше на някаква неизправност по линията.
3
Популярна поредица серийни романи от жанра „фентъзи“, по които са създадени различни ролеви игри. Бел.прев.