Двамата полицаи отново се спогледаха. Хол едва забележимо кимна на Леман.
— Все още беше във вашата кола — обясни Леман.
Каза го толкова хладнокръвно и делово, че незнайно защо гърлото на Хелма се сви.
— Как го хванахте? — не млъкваше Рут. — За превишена скорост ли? Да не се е уплашил, като е видял патрулна кола, и е отпрашил в нощта с надеждата да ви се измъкне? Откъде да знае, че моята мила вехта таратайка не може да се мери с полицейска кола.
— Открихме колата ви пред консервната фабрика — меко каза полицаят Леман. — А той беше в багажника.
— В багажника? — повтори Рут. — Че какво е правил в… — Очите й се разшириха.
— Ох! — тя притисна длан към устата си.
Глава 8
Посещение в моргата
— Да не си посмяла да ме оставиш сама — каза Рут на Хелма.
Пак се обърна към двамата полицаи и ги повика с показалец.
— Елате да ме почакате вътре. Можете да изпиете чаша кафе или уиски, както желаете.
— Благодаря, госпожо — отвърна полицаят Леман, — но ще останем отвън, докато се приготвите.
Рут вдигна рамене.
— Щом искате. Така обаче не ще ме накарате да побързам, да знаете.
Полицаите се дръпнаха от отворената врата, но Рут докосна ръката на Хол.
— Чуйте ме добре. Няма да дойда с вас, ако не ме придружи и моята приятелка Вилхелмина Зукас. Без нея няма да гледам никакъв труп.
— Мис Уинтръп, това не е проблем. Мис Зукас може да ви придружи.
— Добре тогава — изрече Рут, сякаш бе спечелила точка и тръшна вратата.
— Рут — започна Хелма и посегна към дръжката на вратата, — въобще нямам желание да видя още един труп. Първият ми беше предостатъчен.
— Разбира се, че ще го видиш — Рут смъкна чантата от рамото на Хелма и я остави на масата. — Спомни си, че този тип прояви доста похотлив интерес към тебе. Не искаш ли да научиш как изглежда? Може да го познаеш.
— Ако е мъртъв, едва ли има някакво значение.
Оживеното лице на Рут сякаш остаря отведнъж.
— Не бих могла да отида сама. За Бога, Хелм. Бил е в багажника на колата ми! — Тя притисна ръце към тялото си, трепереше. — Вече никога няма да карам тази кола. Щом отворя багажника, ще го виждам вътре, гушнал резервната гума. В моя багажник. Моля те, Хелма!
Хелма плъзна ръка по масата към чантата си.
— Приятелки сме, Хелма, нали? Винаги сме били. Кой знае, може и винаги да си бъдем приятелки. Две малки призрачета на старици, които си клюкарстват в пусто гробище. Ти нали не искаш да пропуснеш такова приключение, а? Моля те.
Хелма дръпна ръката си от чантата и махна към банята.
— Обличай се. Ще дойда с тебе.
Рут й се усмихна с благодарност и оголи големи равни зъби чак до венците.
— Само секунда — обеща тя и изприпка от кухнята, като пътьом пусна халата си на пода.
Хелма въздъхна и го вдигна, слушаше как приятелката й си тананика в банята. Метна халата върху стол и седна да чака. Рут беше права — Хелма беше любопитна кой е този мъж, разпитвал за нея. Библиотекарите общуваха с много хора в работата си и това често ги правеше обект на фантазиите в главите на някои от по-неуравновесените жители на града. Но още един труп… Още едно убийство в Белхавън…
— Според тебе дали са ми намерили обувката? — викна Рут от банята.
Хелма трепна гузно и забеляза, че несъзнателно бе разделила списанията и писмата на масата по размери в три спретнати купчинки. Здраво стисна ръце в скута си. Хелма Зукас нямаше навика да крещи на хора в други стаи, затова не й отговори.
Рут пак запя и Хелма се зачуди дали не беше някаква песен на „Бийтълс“. Можеше да познае само тяхната „Искам да държа ръката ти“. Всяка друга песен на „Бийтълс“ й звучеше като поредния вариант на „Искам да държа ръката ти“.
Оттатък се тряскаха чекмеджета, шуртеше вода. Две убийства в Белхавън за някакви си три дни. Хелма си спомни, че последното убийство стана преди почти година. Класически случай — обезумяла от ярост съпруга бе намушкала с кухненски нож своя склонен към любовни приключения мъж. Запита се безучастно дали при този вид убийства домакинските прибори стават оръжие не по-рядко от пистолетите. Би могла да провери.
— Да тръгваме — подкани я приятелката й от вратата на кухнята.
— Ох, Рут! Що за тоалет си избрала?
— Това, скъпа моя, са дрехите ми за оглед на трупове. Моментът не е подходящ да се издокарвам.
Рут се бе облякла в черно — черна кърпа, вързана на главата й като тюрбан, черен пуловер и твърде дълга черна пола, черен чорапогащник и малко зловещи черни сандали на висок ток. Извисяваше се над Хелма. Ангелът на възмездието, Мрачният жътвар, Дарт Вейдър.
— Мисля, че е малко прекалено.