— Може ли вече да се махнем оттук? — помоли тя.
— Какво се случи после?
— Спряхме замалко при поста на Бреговата охрана. Той имаше бутилка „Лафроейг“ в колата си, взехме я. Пийнахме по малко и си приказвахме. После той нещо превъртя, аз изскочих от колата и се обадих на Хелма да ме прибере. Тогава го видях за последен път.
— Кога откарахте мис Уинтръп? — Хол се обърна към Хелма.
— Рут ми се обади в един часа и четиридесет и седем минути сутринта, намерих я до телефонните автомати в търговския център на Скуобли Харбър между два и десет и два и дванадесет минути.
Рут пак улови ръката й.
— Хелма винаги запомня точно. Ако казва два и дванадесет, можете да заложите последната си кутия черна вакса за обувки, че това е било точното време.
Хелма се изкашля неодобрително.
— Госпожо, не се съмняваме в паметта ви — побърза да я увери полицаят Леман.
— Нямате никакви причини да се съмнявате — озъби се Хелма. — Искам само да заявя, че вече съм виждала този мъж. Вчера по обяд дойде в библиотеката и попита какви справочници за колежите имаме. Видях го още веднъж, когато обядвах в закусвалнята на Сол. Канеше се да влезе, но си тръгна.
Другите трима впиха погледи в Хелма. Служителят се облегна на стената, драскаше в бележника си, без да се заслушва в разговора.
— Говорихте ли с него?
— Само колкото да му покажа къде са търсените от него справочници.
— С нищо ли не намекна откъде е или с какво се занимава?
Хелма се вгледа във восъчно неподвижното лице. Рут го наричаше скапаняк, досадник, какъв ли още не. Сега той беше нищо. Приличаше на скулптурна фигура, а не на човек, на манекен, лишен от личност, безжизнен, без минало и бъдеще. Тя пак се прокашля.
— Бихте могли да потърсите в района на пристанището тъмносиня или черна кола, взета под наем, с регистрационен номер HRZ 417 — добави Хелма.
— Кола, взета под наем? — недоумяващо повтори Хол.
— Какъв номер казахте? — попита Леман, зает да пише припряно в бележника си.
— HRZ 417. Мисля, че достатъчно се нагледахме на това тук — Хелма дръпна Рут по-далече от количката.
— Намерихте ли обувката ми? — попита Рут през рамо.
— На задната седалка намерихме кремава дамска обувка, единадесети номер.
— Хубаво. Ако нямате нищо против, донесете ми я по-късно днес.
Двамата полицаи излязоха от моргата след Хелма и Рут.
— Мис Зукас, мис Уинтръп. Ще ви затрудни ли да дойдете до управлението, за да ни разкажете малко повече за контактите си с убития?
— И защо смятате, че трябва да търсим онази кола? — попита Хол.
— Не сега — твърдо отсече Хелма. — Искам да… Имам важна работа за довършване в библиотеката. Проверете паркингите и ми се обадете, ако откриете колата. Тогава ще говорим. Нали запомнихте — HRZ 417.
— Мис Уинтръп, нямате намерение да напускате града, нали? — обади се Леман.
— Не, защо? — Тя се извъртя към него, подпряла юмруци на хълбоците си. — Ей, момчета, да не мислите, че аз…
— Просто могат да възникнат още въпроси — припряно отвърна Хол. — Това е всичко.
Хелма поведе Рут към стълбата, но тя се запъна.
— А, няма да стане, Хелми. Краката не ме слушат толкова, че да пъпля по стъпалата. Или с асансьора, или ме остави тук.
Хелма преглътна на сухо и натисна бутона за повикване на кабината, най-сетне издърпа ръка от пръстите на приятелката си и си оправи якичката.
— Да знаеш, че има много да ми обясняваш — изсъска Рут, когато вратата се отвори.
— Мога да споделя с тебе каквото зная, но не съм сигурна, че се налага да давам „обяснения“ — каза й Хелма.
Натисна бутона „Фоайе“ и изгледа печално плъзгащата се врата, скрила полицаите Хол и Леман.
— Защо не ми каза за взлома? И откъде знаеш за тая кола под наем?
Асансьорът спря. Заседнаха ли? Над вратата светеше цифрата 2 — едва втори етаж. Вратата се отвори и Хелма видя трима чакащи мъже — двама полицаи и затворник в зелен анцуг с гипсова превръзка на десния крак. Окованите му китки бяха прибрани с къси вериги към широкия кожен пояс на кръста. Полицаите го държаха за лактите.
Мис Зукас вдигна ръка.
— Моля, изчакайте — сребърните монетки звъннаха в гласа й. — Така за всички ще бъде по-удобно.
Единият полицай отвори уста, но Хелма непоколебимо натисна бутона „Фоайе“, после още веднъж и каза:
— Благодаря ви.
— Който и да е влизал в дома ми, бил е доста безобиден — обърна се към Рут, докато вратата се затваряше. — Вероятно някакви пубертети. А ако те интересува колата под наем, видях убития да се качва в нея пред закусвалнята. Стори ми се, че случайно взе едно листче, което бях оставила на справочното бюро, затова си записах регистрационния номер.