Е, поне се надяваше сега да са там, всички — баба и дядо, баща й и неговите братя и сестри.
Най-сетне Хелма стана и метна чантата си през рамо. Ако успееше да поработи в съботната тишина на библиотеката, би се справила с поръчката за час, най-много два.
Пътеката край потока щеше да я изведе до друга пътека, свършваща точно под библиотеката. Водата ухаеше на свежи листа и събудена земя. Хелма спря, затвори очи и вдиша дълбоко.
После отвори очи и тръгна, стъпваше уверено по натрошения чакъл към библиотеката.
Глава 9
Интерлюдия: Обяд с мистър Ъпман
— Добър ден, мис Зукас — поздрави мисис Кармън, служителката на заемното гише, щом видя Хелма.
Тя набързо прибра нещо, твърде много приличащо на кълбо бебешко синя прежда, и две куки.
Дори за събота следобед библиотеката беше необичайно тиха. Редовните посетители седяха в отдела за вестници и списания, още няколко читатели търсеха необходимите им заглавия из каталозите.
— Здравейте, мисис Кармън. Днес май е много спокойно?
— Само в момента. Да бяхте тук преди час. Навсякъде пълно с хора, а някой побъркан непрекъснато се обажда по телефона, но нищо не казва. Едва сега си поех дъх. Днес на справочното бюро ли сте дежурна?
— Имам да довърша малко документи, това е всичко — обясни Хелма.
— Вие наистина сте се посветила на библиотеката — изгука мисис Кармън.
— Това е част от задълженията на един отговорен представител на професията — осведоми я мис Зукас. — Виждам, че са се натрупали много върнати книги, които трябва да бъдат поставени по местата им.
Кимна към количките зад заемното гише.
Мисис Кармън се поизправи на стола.
— Пати е малко настинала днес. Всички книги ще бъдат сложени по рафтовете, когато дойде следобедният помощник.
— И аз съм разнасяла книги — каза й Хелма. — Никому не вреди от време на време да прави това. Напротив, спомага за поддържането на квалификацията. Съществуваме с цел обществеността да има достъп до знанието и удоволствието от четенето.
— Аз… — започна мисис Кармън, но Хелма я спря с вдигната ръка.
— Наистина трябва да поработя. Приятен ден.
Джордж Мелвил седеше зад справочното бюро, наведен над скицник. Хелма зърна учудващо точна рисунка на кестена пред библиотеката.
— Здравейте, мистър Мелвил — Хелма спря до бюрото. — Тази събота изглежда минава бавно.
Джордж Мелвил вдигна глава и се почеса по брадата, присвил очи срещу нея.
— Хелма, кога ще започнете да се обръщате към мен със собственото ми име, както правят всички останали? Работим заедно вече три години. Не е трудно да го кажете — Джордж. Само една сричка.
— Едва ли е уместно читателите ни да чуват как двама професионалисти от противоположни полове си приказват свойски. Вие и Патрис ли сте дежурни днес на справочното бюро?
Джордж Мелвил завъртя очи към тавана, после кимна.
— Много весело си прекарваме. Патрис ми каза, че сутринта вие сте се обадила, за да провери телефонен номер в градския указател. Направо сте отприщила любопитството й. И какво изобщо правите тук, щом можете да се забавлявате някъде навън?
— Исках да довърша поръчката за новите рафтове. По-лесно се съсредоточавам, когато е тихо.
— Да, сигурно това е най-подходящият ден. Началникът също ни озари с присъствието си.
— Мистър Ъпман е тук?
От всички работещи в библиотеката тя най-вече би желала да избегне мистър Ъпман и Патрис.
— Именно. Затънал е в бюджета. Добра идея, така не ни се бърка.
— О, Хелма — Патрис се появи зад Джордж Мелвил. Очилата й висяха на златната си верижка, оплетена с мънистения гердан, провесен на врата й. — Преди малко бихме могли да се възползваме от вашия опит, нали, Джордж?
Хелма не вярваше на нищо, излязло от устата на Патрис, ако имаше дори далечна прилика с похвала. Джордж Мелвил се намръщи.
— Това пък какво беше? — попита той Патрис.
— Но да — Патрис говореше на Хелма, не на Джордж Мелвил. — Изключително интересен справочен въпрос. Един мъж, може би изтъкнат антрополог, вероятно дори професор, проучва хранителните навици, присъщи на различните етнически групи. За вас щеше да бъде особено интересно. Той смята, че ако членовете на всяка група се придържат само към своята исторически развила се диета — тоест японците да си ядат ориза, а ескимосите китовете и така нататък — и не възприемат храни от други култури, човечеството ще се освободи от всякакви болести.