— Внимавайте!
Преди да се усети, Хелма беше съборена в храстите, претърколи се, а бодлите я драскаха през дрехите. Още едно тяло се омота в нейното. Хелма го заблъска, накрая заудря с юмруци.
— Олеле! Престанете!
Успя да седне, оправи си блузата и полата.
Близо до себе си видя лицето на млад мъж с каска и лъскаво черно-зелено впито трико като на велосипедист, но този имаше наколенки и налакътници. На краката си бе сложил черни кънки ролери.
— Добре ли сте? — попита той.
Редки мустачки едва личаха над горната му устна.
— Още не съм сигурна.
Той скочи и се загледа в булеварда.
— Онова копеле шиб… идиота де. Можеше да ви убие. Видяхте ли го?
— Не. Кой беше? Помислих, че ме блъснахте случайно.
Той тръсна глава и свали каската от изпотената си кестенява коса.
— Не. Някакъв глупак в кола. Качи се на тротоара. Трябва да е бил пиян.
Хелма махна сухо клонче от косата си.
— Що за кола беше?
— Божичко, де да знам. Зелена или май сива. Не се загледах.
Хелма му протегна ръка.
— Много съм ви благодарна. Сигурно сте ми спасил живота.
Той стисна ръката й, после й помогна да се измъкне от храстите.
— Тъкмо щях да ви заговоря и оня връхлетя. Работите с Иви, нали?
— С Иви Окснард? Да. Познавате ли я?
Той кимна, кафявите му очи гледаха печално като че беше кутре.
— Ъхъ, такова… приятели сме.
— И живеете над пицарията? — попита Хелма.
— Поне засега.
— Ясно.
— Ами ако вече сте добре, да си ходя.
Той закопча ремъка на каската под брадичката си.
Хелма изтупа полата си.
— Имам една леля Ем, която живя щастливо омъжена шестдесет и две години. Зная, че вие не сте женени, но тя обича да повтаря, че за да се поддържа една връзка, не може всеки от партньорите да дава по петдесет процента. Всеки трябва да дава по сто.
— Кажете го на Иви.
— Щом го казах на вас, вече мога да говоря и с нея.
Той махна и се понесе напред с енергични движения на ръцете.
Хелма продължи към дома си, вървеше колкото може по-далеч от платното. Двигател на кола изръмжа зад гърба й и тя се извъртя с разтуптяно сърце.
Приятелят на Иви бе казал, че онзи шофьор вероятно е бил пиян. Още от следобед ли се е напил? Тя тръгна по-бързо, надяваше се да е било точно така — някакъв пиян непознат.
Прекоси паркинга на „Бейсайд Армз“, пътьом вдигна смачкана пластмасова чаша и я хвърли в кофата за боклук. Погледна празното място на колата си и трепна, но си спомни, че я остави пред къщата на Рут. По-късно щеше да я прибере. Искаше да си отдъхне, преди пак да се препира с приятелката си.
Хелма се преоблече, сипа си чаша чай с лед и тъкмо посегна да отвори вратата на балкона, когато се обади нейната майка.
— Хелма, още едно убийство! Какво да мисли човек вече? Ей сега чух по радиото. Намерили труп на мъж в багажник на кола, долу на пристанището!
— Здравей, мамо — Хелма разсеяно разбъркваше изкуствения подсладител в чая. — Да, чух за това. Изглежда още няма яснота за повечето обстоятелства.
— Но полицията би трябвало да е поразровила доста неща. А ние все последни научаваме, нали? В този град един убиец се разхожда на свобода, а те не ни съобщават достатъчно сведения, за да се предпазим от него.
— Мамо, снощи как мина курсът ти по керамика?
Хелма отпиваше от ледения чай, докато майка й описваше статуетката на целуващи се момченце и момиченце, която сега оцветявала. Два бели лоцмански катера запъхтяно бързаха навътре в залива, може би за среща с пристигащи товарни кораби. Над балкона се спусна чайка, кресна заядливо и с плясък на криле се понесе надолу към водата.
Хелма чу звънеца на входната врата.
— Извини ме за момент, мамо. Някой звъни на вратата. Може ли да ти се обадя по-късно?
— Ами просто отвори. Ще почакам. Току-виж е някой рекламен агент и бързо се отървеш от него.
Хелма въздъхна и предвидливо обърна слушалката към стената.
Беше шефът Галънт, облечен във всекидневен сив панталон и широка плетена блуза. Косата му не беше толкова грижливо сресана като при идването му в библиотеката. Ухили се, щом Хелма отвори вратата. Тя прибра един кичур зад ухото си.
— Преча ли? — попита той.
— Не — несигурно отрече Хелма, загледана в сините му маратонки.
— Може ли да поговорим няколко минути?
— Предполагам, че идвате по работа?
— Да, стига да имате време.
Хелма изпита леко неудобство от мисълта да обсъжда служебни въпроси с толкова лекомислено облечен полицейски началник, но отвори вратата по-широко.