— Според мен се отклонихме от разговора за тукашното положение — внимателно му напомни Хелма.
— Мис Зукас, няма защо да обсъждаме положението. Вероятно сте не по-малко осведомена от мен. Както се изразихте, имаме две неразгадани убийства и за съжаление вие случайно имате някаква косвена връзка с тях. Колкото повече си сътрудничим, толкова по-бързо ще приключим разследването на тези престъпления.
— Нима искате да кажете, че не ви съдействам достатъчно? — попита Хелма.
— О, напротив. Съзнавам колко неприятно и трудно е да отидете за оглед на труп в моргата. Само искам да изразя надеждата си, че ще продължавате да мислите за подробностите в кратките ви контакти с онези мъже. Всичко, което за вас е незначително, обикновено и безинтересно, може да се окаже ключ към решението.
— Сигурна съм, че ви съобщих всичко, което би могло да ви улесни — увери го Хелма.
— Ценя това — каза шефът Галънт.
Остави празната чаша на масата, потри ръце и ги опря на коленете си, готов да стане.
— Несъмнено сте проверили агенцията за коли под наем в Сиатъл — предположи Хелма. — Измислено име ли е използвал?
Шефът Галънт кимна.
— От открадната кредитна карта. Един чек не може човек да напише, без да му поискат куп документи, но само да извади това парче пластмаса и целият свят му прави път.
— Имахте ли някакъв успех с отпечатъците от пръсти, които снехте в апартамента ми?
Той поклати глава.
— Малкото, които открихме, бяха само ваши. Поддържате дома си безупречно чист.
— Благодаря. А какво научихте за убития в библиотеката? Нещо ново?
Шефът Галънт я гледаше твърде втренчено.
— Нищо съществено.
Хелма скръсти ръце и също впи поглед в полицейския началник.
— Мисля, че криете нещо от мен.
— Бих могъл да кажа същото за вас, мис Зукас.
И двамата се взираха един в друг, стиснали устни.
Мис Зукас се закашля.
— Е, сега си спомних, че вторият убит май побърза да излезе от закусвалнята по-скоро защото ме видя, отколкото защото нямаше къде да седне.
Шефът Галънт кимна.
— Искал е да избегне срещата с вас?
— По-скоро долових, че не иска аз да го видя. Сигурна съм, че ме чу, когато го повиках.
Хелма кимна подканящо към шефа и вдигна вежди.
Той потърка брадичка и каза:
— Открихме, че Ърни Ларсен е от Чикаго.
— От Чикаго? Там е роден или е живял в града?
— И досега.
— Има ли друго?
Уверена беше, че имаше. Погледът на шефа Галънт стана невъзмутимо вежлив. Приключи разговора с нея за полицейското разследване.
— Фамилията ви е интересна — Зукас. Гръцка ли е?
— Литовска.
— Литовска ли?
— Да. Това има ли някакво значение?
— Не. Просто не е от често срещаните.
— Може да е така в тази част на страната, но не и по родните ми места. А доколкото ми е известно, в самата Литва фамилията Зукас се среща толкова често, колкото тук Джонсън.
— В училище бяхте накрая на всеки списък, нали?
Хелма кимна.
— Братовчед ми и аз, освен в осми клас, когато замалко имахме съученик на име Роджър Зилстър. Но като последна все имах време да помисля, преди да ме извикат.
Шефът Галънт се засмя.
— Пазите ли още домашния ми номер? — попита от вратата на апартамента.
— Да.
— Готов съм да чуя всеки факт, който си припомните. Не се колебайте да ми се обадите.
— Непременно.
Хелма извади от чекмеджето чифт чисти бели чорапи и седна на леглото да ги обуе, преди да тръгне към къщата на Рут.
Щом седна, почувства се като Дороти в маковите поля край вълшебната страна Оз. Дрямка. Повече от всичко на света искаше да подремне. Да затвори очи и да се свие на кълбо под ухаещите на цветя чаршафи. И да спи. Желанието беше направо непоносимо. Ръката й вече махаше покривалото на леглото, но твърдо си заповяда да го пусне, да отиде в хола и там да си обуе чорапите.
Глава 10
Хелма и Рут разнищват загадката
— Задръж конете — чу се приглушеният крясък на Рут от къщата. — Вече идвам!
Тя рязко отвори вратата и гневно се извиси на прага.
— Колко пъти е нужно да натиснеш това проклето нещо?
— За какво говориш? — попита Хелма. — Звъннах само веднъж.
— Веднъж ли? Стори ми се, че бяха десетина пъти. Тъкмо се преобличах и не можех да изскоча гола, за да ти отворя.
С изключение на тюрбана, килнат над дясното й ухо, черните одежди на Рут бяха заменени от избелели и опръскани с боя джинси и тениска с невероятни размери, на която беше написано СПАСЕТЕ КИТОВЕТЕ — ПРИБЕРЕТЕ СИ НЯКОЙ ВКЪЩИ! Пръстите на босите й крака бяха лакирани в алено.