— Само веднъж, Рут. Звъннах само веднъж.
Рут махна фибите от косата си, пристъпи навън и огледа пътеката. После хвана Хелма за ръката и я дръпна в къщата. Вратата се затръшна.
— Някой звъня на вратата поне десет пъти — гръмко прошепна Рут. — Мислиш ли, че са били ТЕ?
— Кои ТЕ?
— Нали се сещаш де, убийците.
Рут показа как се стреля с автомат от хълбок и надупчи кухнята с въображаеми куршуми.
— Трудно ми е да си представя, че убийците ще звънят на вратата и ще изчакат възпитано да им отвориш.
Рут махна и тюрбана, косата й стърчеше на всички страни като прекалено дълго използвана четка за зъби.
— Ти така си мислиш. Истинските убийци сигурно са принудени да правят каквото най-малко очакваш. Но все някой звъня до побъркване — упорито настояваше Рут. — Може ти да си го уплашила.
— Да огледаме ли около къщата? — предложи Хелма.
Рут прокара пръсти през косата си, която за миг прилепна към главата й, после пак щръкна победоносно.
— О, забрави я тая работа. Или са били хлапета, или ми е превъртяло въображението. Като гледам трупове, настръхвам.
Рут вече държеше плика, който Хелма й остави. Беше грубо разкъсан в единия край.
— Искаш ли да отидем в твоя апартамент, или тук ще разгадаваме кода?
В кухнята на Рут цареше същият безпорядък като сутринта. Халатът още висеше на стола, където го остави Хелма. Спретнатите купчинки списания и писма, които беше наредила от Хелма на масата, бяха обкръжени от хаос. Тя сбърчи вежди, когато сивата котка на Рут притича покрай нея и изчезна в хола. Котките не бяха любимите й животни.
— И досега не знаем дали това е код — каза Хелма, — но с удоволствие ще те откарам обратно, ако сега отидем в моя апартамент.
— Ох, Хелм — въздъхна Рут. — Ти направо превръщаш уклончивите намеци в изкуство. Чакай да си взема сакото. После мога и пеша да се прибера.
Хелма надзърна предпазливо в своя „Буик“, преди да отключи вратите.
— Тая кола… — Рут клатеше глава.
— Какво й е на колата?
— Като нова е.
— Благодаря.
— Криво ме разбра, Хелм. Това не е по американски. Тая кола отдавна трябваше да е продадена на трета ръка и сега да я кара някой зарязал училището сополанко. Но по нея няма петънце, драскотина, нито веднъж не е удряна. Че даже постелките на пода не са оръфани.
— Не разбирам защо да не се грижа за нея, щом е стара.
Рут опипа чистите синтетични калъфи на седалките.
— Откога ги имаш тези? — попита тя.
— Откакто татко и мама ми подариха колата.
— Но това беше, когато завършихме гимназията! Не ти ли се иска да имаш по-нова кола, поне да е различна от тази?
— Защо?
— Ох, Хелм!
— Хелма.
Докато минаваха по криволичещите улици към „Бейсайд Армз“, Рут попита:
— Като малка четеше ли Ненси Дрю или Трикси Белдън?
— Никога не съм чела нещо от тях.
Тя намали пред знак „стоп“. Момче с празна торба за вестници на гърба се бе подпряло на велосипеда си и ядеше шоколад. Рут спусна стъклото на прозореца.
— Ей, малкия! Какво правиш тук? Къде ми е вестникът?
Момчето се ухили и сребристите скоби на зъбите му лъснаха.
— Здрасти, мис Уинтръп. Вашият вестник сигурно си е още в кутията. Днес е събота и излиза сутрин. Обикалям да си събирам парите.
— Значи ще трябва да пропуснеш моята къща.
Тя се изсмя през прозореца на колата и момчето почервеня. Хелма подмина знака, а Рут още махаше на момчето.
— Готино хлапе — отбеляза тя и вдигна стъклото.
— Точно такъв е — напомни Хелма. — Дете, което… може да ми бъде син — довърши Рут вместо нея. — Миличка Хелма, не ми изнасяй лекции. Безобидният флирт е древен ритуал, който не признава никакви несъответствия в годините. Имах леля, която и на седемдесет и шест можеше с едно намигване да просне в краката си свежо двайсет и три годишно момче.
Хелма въобще не се усъмни в това.
— Хелми, да се върнем към детските ти четива — настоя Рут. — Ами нещо за Харди Бойс?
Хелма поклати глава.
— Не ми казвай нищо! — възкликна Рут. — Вече си представям. Скочила си от Беатрис Потър и „Мери си имаше агънце малко“ направо на Гибън и Шекспир.
Хелма зави в паркинга на „Бейсайд Армз“ и спря колата точно на мястото й.
— Рут, не е честно да говориш така. Развитието на вкусовете ми към книгите не беше по-различно от другите деца. Дори съм чела книги на сър Артър Конан Дойл.
— Нима! — Веждите на Рут се извиха като дъги. — Ти сега кой ще бъдеш — Шерлок Холмс или Уотсън?
— Съмнявам се, че въобще ще направим нещо, какво остава пък да си разпределяме ролите. Пък и това е полицейско занимание.