— „И така нататък“ ми звучи подходящо — отбеляза Рут, подпряла брадичка на дланта си. — Не знам защо, но ми се струва, че „и така нататък“ може да се превърне в „до края на света“.
— Нали ти настояваше да потърсим смисъла в тези букви — напомни Хелма. — Поне нека се опитаме да довършим започнатото.
Рут изпъшка, но се наведе над своя лист. Работеха мълчаливо, само понякога промърморваха по нещо.
Накрая Рут се дръпна от масата и изпъна ръце над главата си.
— Защо да не напишем всички думи, които можем да съставим от тези букви, каквито ще да са, и да видим ще излезе ли нещо смислено?
Хелма откъсна още листа от бележника и двете отново се приведоха над масата. След малко сравниха написаното на двата листа. Думи и имена без никаква връзка.
— Доста жалки напъни, а? — Рут смачка ъгълчето на хартията пред себе си.
— E, T, A, O, N, R, I, S и H са седемдесет процента от буквите, използвани в думите на английския език, но тук не се повтарят никакви букви, значи и това нищо не ни подсказва.
— От тези десет букви можем да измъдрим какво ли не. — Рут махна с ръка. — Може и да са първите думи от авангардистка поема. — Тя разтърка очи. — Умът ми вече дава заето. Тези букви ми приличат на кокоши стъпки. Я да видим датите. — 10 март и 7 април.
— Къде ти е календарът?
— Вече проверих. И двете дати са се падали в четвъртък, не открих нищо особено, което да се е случило през тези дни.
— Значи четвъртъци. Е, поне за някого е имало значение. А числата?
— Според мен са телефонни номера.
— Откъде знаеш? Да не си се обаждала?
— Ами да, точно това направих. Записах си местните централи, прибавих двете поредици от цифри и се обадих на всеки номер със скалъпена история за някакво писмо, намерено в библиотеката.
— Брей, ти си била хитро момиче.
Телефонът звънна.
— Мис Зукас? — изрече гласът след смутено покашляне.
Хелма позна мистър Ъпман, но отвърна небрежно:
— Да, аз съм.
Той пак се закашля.
— Обажда ви се Албърт Ъпман. Надявам се, че не ви безпокоя в неподходящ момент.
— Как сте, мистър Ъпман?
Рут се плесна по челото и завъртя очи. Хелма й обърна гръб.
— Добре, благодаря. — Той помълча. — Искам да ви се извиня, ако поведението ми днес ви се е сторило твърде грубо. Ако съм ви обидил, станало е неволно. Просто аз…
— Нищо лошо не се е случило, мистър Ъпман. Всички изпадаме понякога в неудобно положение. Моля ви, не се тревожете.
— Благодаря.
Хелма търпеливо изчака още една дълга пауза в разговора.
— Питах се дали вие… дали бихте се съгласила да отидем заедно на концерта на Филаделфийския струнен квартет следващата сряда. Ще бъдат тук само една вечер.
— Мистър Ъпман… — започна Хелма.
— Само за концерта — прекъсна я той, думите му почти се сливаха. — Мога да ви взема от дома ви в седем и да ви докарам веднага след концерта. За мен ще бъде голяма чест, ако се съгласите.
Хелма омотаваше кабела на слушалката около показалеца си. Какво лошо имаше в неговото предложение?
— Мистър Ъпман, отдавна имам желание да чуя концерт на този квартет. Благодаря ви за поканата.
Зад нея Рут се кискаше.
— Мис Зукас… Хелма, много се радвам да чуя това. Значи ще дойда в сряда, в седем часа. И моля ви, наричайте ме Ал.
— В седем часа. Довиждане — каза Хелма, не можа да се насили да изрече това „Ал“.
Рут се превиваше на стола, притиснала ръце към корема си, клатушкаше се напред-назад. Хелма отдалечи още малко своя стол и изчака представлението да свърши.
— Ще излизаш със стария Ъпи! — прихна Рут.
— Само ще отида с него на концерт на Филаделфийския струнен квартет — сковано каза Хелма. — Може би ще ми обясниш какво смешно виждаш в това.
— Ох, Хелм — Рут се изправи и изтри очи с опакото на ръката си. — Съжалявам. Не ти се подигравам. Но нали беше зле настроена към него?
— Да речем, че отношението ми е вече неутрално.
— Е, той не е толкова лош наистина. Случва се да стане малко мазен. Според мен не знае как да се държи с жените. Сигурно следва правила, които е прочел в книжка.
— Разказа ми за покойната си съпруга — съобщи Хелма.
Рут кимна.
— Държи нейна снимка в портфейла си. И се хвали с нея, като че е новородено бебе. Не ми прилича на жена, която ще се остави да умре от рак.
— Рут! — сгълча я Хелма.
Рут вдигна рамене.
— Нали ти казах, не е лош човек. Подозирам, че е имал сърдечен пристъп, преди да се премести тук, затова сега толкова упорито се упражнява и тича всеки ден. Но щом поддържа тялото си във върхова форма, студените душове не стигат да потиснат първичните нагони.
Рут изведнъж се наведе напред, очите й блеснаха.