— Хелм, помисли си само. Ако ти и Ъпи, такова де… сещаш се, значи ти и аз ще бъдем като кръвни братя, така да се каже — сестри по сперма.
Тя се свлече на стола с хълцащ смях и запляска с ръце.
— Не забелязвам нищо смешно в това.
— Никога не съм отивала в къщата му, но да знаеш, че има яхта. А с това клатушкане от вълните направо…
— Рут, наистина не се интересувам от личните ти завоевания — невъзмутимо изрече Хелма.
— Не знам някой да се интересува — печално изрече Рут, отметна ръце зад главата си и наклони стола назад. — Все едно, да се върнем към заниманията си. Разкажи ми какво научи за телефонните номера.
Доволна, че смениха темата, Хелма обясни на Рут как се е обаждала на всеки телефонен номер и когато някой й отговореше, тя използваше измислената история с писмото.
— И те ти повярваха?
— Нямаха никаква причина да не ми вярват.
— Така излиза.
Тогава описа онзи глас, който все отговаряше еднакво с „Да?“ и нищо друго, също и металното щракане.
— Но не можа да се досетиш от какво е този звук? Поне не предполагаш ли нещо?
— Зная само, че е от някакъв метален предмет. Има и друго. Скоро след като набрах този номер, някой се обади на моя телефон, нищо не каза, но чух същото щракане.
— Но как е разбрал, че трябва да се обади точно на тебе? Няма как да ти знае номера.
— Живеем в съвременен свят — напомни Хелма. — Откакто разделиха компанията АТ&Т заради антимонополните закони, конкуренцията непрекъснато създава нови технологии в комуникациите. Съществуват телефонни системи, които мигновено проследяват откъде е обаждането, предпазват от подслушване и дори търсят някого автоматично вместо тебе.
— Нямат ли край тия чудеса? — удиви се Рут. — Я да се обадим пак на същия номер.
Тя стана и протегна ръка към телефона.
— Отиди при апарата в моята спалня — нареди Хелма и издърпа слушалката от ръцете й. — А аз ще набера оттук. Така ще можеш да слушаш.
Рут се понесе по коридора към спалнята. Хелма разтреби масата — остави настрана листовете с драсканици, нареди моливите.
— Го-то-во! — викна Рут. — Давай!
Хелма набра номер 676–1649.
— Да? — каза вежливият мъжки глас.
Хелма се заслуша напрегнато. Вече беше сигурна, че това е запис. Все същият отговор всеки път. Дочу дишане, но се досети, че беше на Рут — твърде наблизо, твърде развълнувано.
Прищракване. Метално, отчетливо.
— Чух го! — кресна Рут в слушалката.
Хелма остави своята слушалка върху апарата и се втурна към спалнята си. Рут се бе изтегнала върху нейното легло, вдигнала крака на покривалото. Усмихна се, все още притиснала слушалката към ухото си. Хелма вдигна пръст пред устата си, взе слушалката от ръката на Рут и я пусна върху вилката.
— Какво има? — попита Рут и се надигна.
— Не е нужно да показваме кои сме на човека от другия край на линията. Представи си, че ни записват гласовете.
— Разбира се, че ни записват гласовете. Хайде де, Хелма, това си беше най-обикновен телефонен секретар, а онова щракане или тракане е сигнал да си оставим съобщението.
Телефонът звънна.
— Аз ще вдигна в кухнята, после ти — каза Хелма. — Но искам да мълчиш.
— Ало? — предпазливо произнесе Хелма.
Мълчание. Хелма затаи дъх, слушаше. Накрая го чу. Потракване. Внимателно затвори телефона и се върна в спалнята. Рут гледаше намръщено телефонния апарат до себе си, сякаш я бе измамил.
— Хелм, това е малко смахната история. Май не ми харесва. С цялата тая съвременна техника, за която разправяш, току-виж, вече са пратили кола с хора, които да се погрижат за нас. Може би ще ни заведат на малка разходка до залива и ще ни пуснат долу с тежести на краката. Да се обадим на шефа Галънт.
— Още не — възрази Хелма. — Да изчакаме…
Телефонът звънна отново. Двете се вторачиха една в друга.
— Олеле — промълви Рут. — Мисля, че сериозно се захванаха с нас.
— Ще се обадя от кухнята. Слушай и мълчи.
— Ало?
— Хелма, миличка. Имам някои новини за тебе. И исках да разбера дали гостуването на мистър Галънт е било приятно. Вече обсъждахте ли плановете си за бъдещето? Съгласна ли си, че това е най-приятният мъж на света?
Дишането на Рут в слушалката се учести.
— Мамо — намеси се Хелма.
— Да, скъпа моя? — Изведнъж Лилиан ахна. — О, Вилхелмина! Нима постъпих нетактично? Имаш гости ли? Той още ли е при тебе?
— Да, имам гости. Може ли да поговорим по-късно?
— Разбира се, сладката ми. А сега затваряй. Каквото имам да ти казвам, може и да почака. Толкова съжалявам. Надявам се, че не попречих? — попита майка й със затаена надежда.
— Въобще не си ми попречила, мамо. Дочуване.