Когато майка й затвори, гласът на Рут избухна в ухото на Хелма.
— Вилхелмина! Какви ги забърквате вие с шефа?
— Рут, не си насилвай въображението.
— Идвал ли е тук днес?
— Да, мина замалко следобед.
— По работа или за удоволствие?
Хелма дръпна слушалката от ухото си и я изгледа.
— Рут, това е нелепо. Остави телефона и ела тук.
— О’кей, бързо си признавай — заговори Рут още от коридора. — Какво правеше в твоя апартамент шефът на цялото проклето от Бога полицейско управление?
— Искаше да ме попита как съм научила за колата под наем.
— Сладкото малко полицайче Леман се опита да изкопчи от мен същото, когато мина да ми остави обувката. Да, това момче просто жадува да напредне в професията. Сега да чуем фактите — какво има между теб и шефа?
— Нищо.
— Вилхелмина Зукас! Ти се изчерви!
— Не съм.
— И още как.
Хелма не отговори.
— Добре де. Не си. — Рут отвори хладилника. — От всички тези тайни ожаднях. Хелм, ти нищо ли нямаш за пиене?
— Хелма. Имам чай с лед, мляко и диетичен „Севън Ап“.
— А нещо с кофеин или алкохол?
— Чаят съдържа шестдесет милиграма кофеин в чаша от сто и петдесет милилитра, а кафето — между осемдесет и сто милиграма.
— Не е същото. Чаят е твърде… блед. Защо не излезем да пийнем? Аз черпя.
— Не, благодаря.
— Какво е това? — попита Рут.
— Кое?
— Кутията на най-долния рафт. На нея виждам името и адреса ти.
— Нищо особено.
— Ей! Че това е от брат ти Бруси.
— Рут, не пипай.
— Искам пък да видя какво има вътре.
— Рут! — заплашително изрече Хелма.
Тя се показа иззад вратата на хладилника с кутията в ръце. Капакът беше отворен и Рут я поднесе към носа си, вдиша дълбоко.
— Хелма! Гадница такава. Това е колет от родния дом. Каква си стипца.
Извади бял пакет с мазни петна по хартията.
— Колко често ти ги праща Брус?
Хелма сви рамене.
— На всеки няколко месеца. Когато отскочи до Чикаго.
— Ръжен хляб, кашкавал, наденички. Цяла Литва в една кутия. А какво е това мазно нещо от картофи?
— Наричат го kugelis.
— Правилно — kugelis — Рут извади някакво кафяво печиво с лъскава глазура. — А това?
— Кифличка с шунка.
Рут отхапа.
— Хъм. Мощна храна.
Извади връзка наденички.
— Хелми, тук не е останало много. На твое място бих отишла на преглед при кардиолог. Тези мазнотии сигурно вече са ти запушили артериите.
— Според някои теории храната на моите праотци само може да укрепи здравето ми.
Рут затвори кутията и я върна в хладилника.
— Не разчитай на това — каза тя.
Отхапа още малко от кифличката с шунка и измъкна от хладилника кутия „Севън Ап“.
— Пуканките би трябвало да държиш в хладилника, а не върху него — отбеляза Рут.
— Това е твърде разпространена заблуда — възрази Хелма. — В хладилника пуканките изсъхват. Много по-уместно е да бъдат съхранявани при стайна температура в затворен съд.
— Е, някой път може и да се възползвам от този ценен съвет.
Рут отвори диетичния „Севън Ап“.
— Не искаш ли чаша?
— Ами, после ще трябва да я миеш — Рут отметна глава и изля в гърлото си голяма глътка. — Според тебе какво ще стане, ако се обадим на странния номер от друг телефон? Например от моя?
— Вероятно по-благоразумно е да се обадим от телефонен автомат.
Хелма си представи как някъде компютър пресмята незнайно какво за нейния телефон.
— Идеята е велика, Шерлок — одобри Рут. — До парка има един, нали?
Хелма кимна.
— Ще отидем пеша.
От юг подухваше топъл ветрец и въздухът на ранната вечер ухаеше приятно. Телефонната кабина беше до входа за парка, малко встрани от булеварда. Черната скоба за указателя зееше празна. Хелма предпочиташе да се обажда от телефони, поставени на стени, без будки. Затворените винаги воняха, сякаш непрекъснато ги ползват вместо тоалетни.
— Набери номера, но да не си продумала — нареди Рут. — Само слушай.
— Имаш ли кърпичка?
Рут порови из джобовете си и извади смачкана салфетка „Клийнекс“. Хелма я уви около слушалката, за да не си цапа пръстите. Рут само завъртя глава.
Хелма натисна бутоните — 676–1649, и дръпна слушалката от ухото си, за да чуват и двете.
— Съжаляваме, но набрахте номер, който не е свързан в мрежата или е изключен. Ако сте сигурни, че…
— Май си сбъркала номера — предположи Рут.
— Обаче ми глътна монетата.
Рут пак потърси из джобовете си. Подаде две монети на Хелма, а тя отново натисна бутоните. Произнасяше всяка цифра гласно, а Рут следеше да не сбърка.
— Съжаляваме, но набрахте номер, който…
Хелма окачи слушалката и излезе от кабината.