„Брат’чедке, ще имаш срещи с мъже само като им подпечатваш книгите“, издевателстваше Рики, щом научи, че Хелма иска да стане библиотекарка. Продължи с високия си предвзет гласец: „Трябва да я върнете след две седмици, сър. Елате след две седмици да се видим.“ Клоунски клаксон изквака зад Рут и Хелма, инвалидна количка с електромотор, в която седеше възрастен мъж, избръмча покрай тях, а на дълъг прът над нея се развяваше миниатюрен ветропоказател.
— Рики си одъртява тихо — каза Рут. Помълча и се ухили на Хелма. — Но щом на него му се случва, същото важи и за нас, а?
Хелма спря колата на алеята, а Рут каза:
— Чуй ме, Хелм. Не знам дали си права, че криеш от шефа Галънт листчето и телефонните обаждания. Помисли пак. Ако решиш да му кажеш, аз съм с тебе.
— А ако реша да почакам още малко?
— Пак съм с тебе — изсмя се Рут. — Проницателните сестри по сперма разследват зловещи престъпления.
В сенките на купето и на светлинките от таблото лицето й изглеждаше фино, едва ли не крехко. Тя отвори вратата и горната лампа подчерта бухналата коса и хлътналите очи. Хелма за миг се видя в огледалото на колата. Рут беше права. Те също остаряваха.
— Лека нощ, Рут.
— Лека.
Хелма заключи дясната врата, изчака Рут да изприпка над корените на върбата и благополучно да се прибере в къщата.
Глава 11
Неделно утро
Малко след полунощ Хелма изплува от сънищата си, защото в тях се появи братовчедът Рики.
— Трябва да я върнете след две седмици, сър — говореше той, озъбен в пресилена усмивка. — Елате след две седмици да се видим.
— Две седмици — измънка тя във възглавницата и Рики изчезна от мислите й, но думите останаха.
Две седмици. С какво бяха свързани тези две седмици? Думите се въртяха из нейното съзнание, отекваха и се натрапваха, както понякога се случва с досадна мелодия.
Тя се обърна по гръб и пъхна длани под главата си. Спалнята бе обляна от розова светлина. След като закара Рут до къщата й, Хелма се отби в денонощен магазин и купи две нощни лампички — по една за спалнята и хола. За нещастие в магазина имаха осветителни тела само за детски стаи, затова на едната се хилеше клоун, а другата беше украсена от ярка маргаритка с лице в средата.
Две седмици.
Хелма се доверяваше на подсъзнанието си. Често то й помагаше насън. Веднъж легна, притеснена как да натика книгите по изкуство с нестандартни размери в и без това претъпканите рафтове. Щом се събуди, вече разполагаше със съвсем разумно решение — премества грамофонните плочи в склада и оставя в залата каталог, по който да ги търсят посетителите, а на тяхно място слага книгите.
„Недей да мислиш за това, предупреди се тя. Ще го прогониш. Ще изплува от само себе си.“ В стаята за секунди проехтя музика и заглъхна. Някаква кола профуча в нощта.
Хелма се измъкна изпод завивките. Боса и по нощница се завлече до хладилника и взе пратената от Брус кутия. Беше останало единствено парче kugelis. Взе го с пръсти и захапа солената вкусна смес. Докато дъвчеше, оглеждаше смълчания си апартамент и си припомняше петъчната нощ — завъртялата се дръжка на вратата, нахлуването, шефа Галънт, който снемаше отпечатъци от пръстите й.
Две седмици.
Надъвканият от Рут молив и следите от техните безпомощни опити да разгадаят листчето още бяха на масата до книгата за организационните взаимоотношения.
Хелма преглътна и последната хапка kugelis. Облиза мазнината от пръстите си. Вече знаеше какво означаваха тези две седмици.
Това беше срокът, за който се даваха книгите в Обществената библиотека на Белхавън.
Включи лампата над масата и взе книгата. Четири дати за връщане за една година, последните две — 24 март и 21 април.
После погледна листа със загадъчните букви, цифри и дати. Черно на бяло — 10 март и 7 април. Точно по две седмици преди датите за връщане на книгата. За да бъде върната на 24 март и 21 април, трябва да са я взели на 10 март и 7 април — датите, записани на листа.
Четвъртъци. Все четвъртъци. И трупът на Ърни Ларсен бе открит в четвъртък.
Пулсът на Хелма се ускори. Седна, стиснала книгата със скучното заглавие, уверена, че в нея се крие много повече, отколкото предполагаше досега. Но какво? Огледа обложката. Нищо странно. И отвътре по кориците нямаше нищо написано.
Разтвори книгата на масата и започна да я прелиства страница след страница, търсеше подчертани или оградени думи. Плъзна поглед по 49-а страница, „тайната страница“ на библиотеката, където винаги слагаха печат. Нищо.