Още не знаеше какво държи в ръцете си, но книгата беше свързана с листчето, може би дори с убийствата, в това поне не се съмняваше. Трябваше да я скрие.
Издърпа от рафта „Историята на Шотландия“. Беше с подходящи размери. Свали обложката и я сложи на книгата за организационните взаимоотношения. И върна вече замаскираната книга на мястото й до „Истинският живот на кралското семейство“. А другата, за шотландската история, отнесе в задната спалня, остави я на нощното шкафче с молив между страниците за двореца Фолкланд — все едно, че я е чел някой гост.
Хелма спа неспокойно до шест и половина, когато се отказа от опитите да се унесе отново и полежа със затворени очи, стараеше се поне да отпусне мускулите си. Но в зеленикавото езеро, което си представяше, неспирно нахлуваха телефонни обаждания, книги и трупове.
Събуди се окончателно от стряскащата мисъл, че може би се намира в опасност. Никога не бе застрашавана от нечие съзнателно намерение, от насочена точно към нея заплаха. А навън все още свободно се разхождаше онзи, който уби двамата мъже. Или поне единия от тях. Но тя беше уверена, че двете убийства са свързани помежду си и засега неоткритият убиец би могъл да реши, че и тя някак се е замесила.
Дръпна завивките до носа си и вдиша сънената топлина на леглото. Нали всеки човек вярва, че е безсмъртен, неуязвим, неудържим? Дори Ърни Ларсен и мъртвият тип, досаждал на Рут, сигурно са били убедени, че живеят сякаш под закрила, че ще умрат спокойно в леглото си след дълга, приятна старост.
Както се обръщаше от един хълбок на друг, накрая усука чаршафа под себе си. Придърпа надолу нощницата и седна на леглото. Нямаше смисъл да мързелува повече.
В неделя Хелма обикновено отиваше в „Свети Александър“ за литургията в десет часа. Ако сега не се мотаеше излишно, би могла да стигне навреме за литургията в осем.
Застанала пред огледалото в хола, тя закрепи с фиба на главата си кръгла дантела. Църквата вече не държеше на правилото жените да са с покрити глави по време на литургия, но през годините, когато ходеше на неделно училище по вероучение, наградата за добро поведение беше точно това жадувано пакетче, а монахините ги даваха толкова рядко. Прилежно сгънато, вътре се мъдреше скромно кръгче дантела. В чекмеджето, където Хелма държеше чорапогащниците си, имаше още три неотворени пакетчета. Не знаеше какво друго да прави с тях, освен да ги носи.
Когато влезе в дървената църква, видя само редици посивели глави. Прекръсти се пред съда със светена вода. През восъчната миризма на свещите долавяше ароматите на парфюми и „Олд Спайс“. Не бе идвала за литургията в осем часа повече от година и приятно се изненада, че имаше съвсем малко деца.
Веднъж Рут я попита:
— Защо още ходиш на църква?
— Защото винаги съм го правила — бе отвърнала Хелма.
Но сега не успяваше да се съсредоточи. Опитваше се да следи службата в требника пред себе си, но все се разсейваше. Щом в ума й нахълтаха мисли за убийства и загадки, тя решително извърна поглед към оброчните свещи с потрепващи като насън пламъчета, а миризмата на разтопен восък будеше спомени за всички литургии, на които бе присъствала през живота си.
Стана за четенето на евангелието, но мислеше за своя братовчед Рики и баща му. Когато умря, чичо Мик бе по-млад, отколкото Хелма в момента. Всъщност тогава всички негови сестри и братя бяха около сегашната възраст на Хелма. Потрепери.
Старицата зад нея изшътка и тя изведнъж осъзна, че всички в църквата сядат, само Хелма стърчеше.
Не можеше да намери думите на псалма. Забравяше молитвата. Требникът падна на пода. Нямаше смисъл да се насилва. Когато хората от предните редове станаха и се наредиха за причастие, Хелма се измъкна от църквата.
Утрото беше тихо и светло, по сенчестите извивки на залива още се гушеше влажна рехава мъгла. Зад гърба й от църквата се понесе последното „Да възблагодарим Господа наш“. Набожността на другите сякаш натежа като товар на раменете й, докато бързаше към своя „Буик“.
След шест пресечки спря пред пекарната „Сънлайт“ и си купи един-единствен кроасан. Осем души се бяха наредили пред съскащата и клокочеща кафе машина в очакване на чашите си с гореща течност.
— Предпочитам да го сложите в кутийка, а не в пликче — каза тя на продавача.
— Добро утро, мис Зукас.
Хелма се обърна и се блъсна право в шефа Галънт. Бялата пластмасова кутийка изскочи от ръката й и той я улови с едно-единствено точно движение.