— А къде остана гръмкото ти изявление, че си с мен, каквото и да реша? — попита Хелма.
— Казах ли такова нещо?
— Да.
— Пияна ли бях?
— Не.
— Значи ще бъде както съм казала.
— В момента почиваш ли?
— Само чакам да засъхне охрата. Защо?
— Искаш ли да излезеш на разходка с мен?
— Очертава ли се хубавото време да не трае дълго?
— Може и това да стане.
Рут помълча.
— Ще вечерям с майка си, затова няма да ходим много — увери я Хелма.
— Добре. Навита съм. Кога и къде?
— Ами долу до яхтклуба. Виждам, че няколко яхти вече излязоха в залива. Ще мина да те взема, когато си готова.
— Дай ми двайсетина минути да си измия боята от косата.
Рут стърчеше на алеята пред къщата, облечена в яркочервен панталон, свършващ малко под коленете й, и с жълта фланела. Пурпурна кърпа стягаше прибраната назад коса.
— Нещо новичко? — попита тя и дръпна силно вратата на буика.
— Може и да има. Реших утре да предам уликата, както я наричаш ти, на шефа Галънт.
— Ами виж какво, знам, че ти каза, че аз съм казала колко ще те подкрепям, но според мен това си е най-умното решение. Този код или каквото ще да е може веднага да клекне пред обучения полицейски ум.
Пак този израз!
— Надявам се — изхъмка Хелма.
— Скъпа моя, той ще ти бъде толкова благодарен за съдействието в разгадаването на тази малка гнусна историйка! Пък знае ли се как ще ти изрази благодарността си?
— Говориш като майка ми.
— Опазил ме Господ!
Край пристана се редяха една след друга скъпи яхти, катери и корабчета. Блестяха под слънцето, от тях по водата се носеха приглушени гласове, вълничките се плискаха, от време на време някоя чайка се обаждаше с остър писък. На запад ясно се виждаха островите, а на изток — планините.
— Хайде да повървим по пристана — предложи Хелма.
След малко спряха да погледат двама младежи, които лъскаха релинга на яхта, стъпвайки върху проснатите на палубата платна. После застанаха до малко дете, увлечено в игра с грамаден лабрадор до друга яхта.
— Би трябвало да сложите спасителна жилетка на детето — каза Хелма на жената, излегнала се на кърмата с бутилка бира в ръка.
— Наблюдавам го — жената лениво се усмихна на Хелма и Рут. — Джейк също може да се погрижи за него.
Хелма се наведе и хвана русото дете под мишниците, като внимаваше да не го допре до тялото си. Кучето изръмжа.
— Седни! — заповяда му тя.
То колебливо седна и заскимтя.
— Ей, какво правите? — жената се изправи рязко, яхтата се заклати.
Хелма й подаде ритащото момченце през релинга.
— Оставете го, където ще бъде в безопасност — посъветва тя майката. — Злополуките стават за секунда.
Детето писна. Кучето скочи на борда и се завъртя трескаво около жената.
— Доста сте нахакана — каза младата майка на Хелма, докато люлееше детето си на ръце, за да го успокои.
— Благодаря — отвърна Хелма.
Рут се обърна към жената:
— Моля ви да извините приятелката ми. Точно така загуби детето си.
— Това защо го изтърси? — ядосано попита Хелма, когато се отдалечиха.
— За да те оправдая някак, гъско смотана. В днешно време не можеш ей така да пипаш чужди деца. Ще те арестуват по цял куп обвинения — отвличане, тормоз, издевателство…
— А ако детето падне от пристана и се удави, по какво обвинение ще арестуват майка му? — сопна се Хелма.
— Вероятно тя ще съди шефовете на яхтклуба, че не са сложили парапет.
Хелма се засмя тъжно.
Рут разпери ръце.
— Бих могла да живея тук, а ти? Да прекарам остатъка от живота си на яхта, моторчето да ми мърка, а щом завали, ще си се излежавам на топличко в кабината, ще пия кафе с истинска сметана и ще вдишвам соления въздух.
— А къде ще рисуваш? — попита Хелма.
Рут изду бузи.
— Защо винаги си толкова дяволски практична? Остави ме да си мечтая, без да ми опяваш, че на този свят има смърт и данъци.
— Мис Зукас! — извика познат мъжки глас зад тях.
Рут и Хелма се обърнаха едновременно. По пристана към тях бързаше мистър Ъпман. На едното си рамо крепеше сак, а в другата ръка носеше хладилна чанта. Бейзболна шапка с надпис „Сиатъл Маринърз“ пазеше плешивото му теме от слънцето. Беше обул шорти, по голите му крака личеше загар. Хелма си каза, че би трябвало да се е пекъл под ултравиолетовите лампи на някой козметичен салон. Слънцето на Белхавън не можеше дори да открои луничките по лицето.
— Здравейте, мистър Ъпман — каза Хелма.
Рут присмехулно вдигна ръка за поздрав.
— Мили дами, какво правите тук в този прекрасен ден?