— Дойдохме да подишаме по-свеж въздух — отговори Рут. — А вие?
— Реших да изляза малко в залива. Не искам да прахосвам такова слънце.
— Говорите като Хелма.
Мистър Ъпман склони глава към нея.
— Радвам се да чуя, че сте настроена като мен.
— Нищо да не се губи. Такава е приятелката ми. Винаги получава онова, за което плаща.
— В това няма нищо лошо. Възхищавам се на хората, които винаги извличат най-доброто от обстоятелствата. Не знаем какво ще ни се случи утре.
— О, определено — потвърди Рут. — Само едно малко камионче с дървени трупи срещу колата ти и край на всичко.
— Така е.
Хелма кимна сковано. Рут не можеше ли да помълчи малко?
— Мога ли да ви поканя на разходка из залива? — Той вдигна хладилната чанта. — Има с какво да се освежим, а обядът ще стигне за трима, ако никой не е прегладнял.
— Готово! — отговори Рут.
— Днес ще вечерям с майка си — възрази Хелма.
— Кога?
— В пет.
Мистър Ъпман си погледна часовника.
— Сега е едва един часът. Обещавам да ви върна до три. Ще ви остане време да минете през дома си, тъкмо ще гостувате на майка си отпочинала и освежена.
— Хайде де, Хелма — подкани я Рут.
— Можеш да отидеш и сама.
Рут прехапа долната си устна.
— Ако ти не дойдеш, аз също не искам.
— Денят е толкова хубав — увещаваше я мистър Ъпман. — Може да няма такъв още няколко седмици.
— Наистина ли ще успеем да се върнем до три часа? — попита Хелма.
Мистър Ъпман пусна чантата на пристана и вдигна три пръста като скаут.
— Заклевам се. Ще ми бъде много приятно да дойдете с мен.
— Кимна последователно към Хелма и Рут. — И двете. Не се случва често да возя на яхтата си приятели. Ще се радвам.
Рут вдигна въпросително вежди към Хелма.
— Добре. Но не забравяйте — в три часа.
— Великолепно — усмихна се мистър Ъпман. — Яхтата ми е ей там. Док H.
Поведе ги по пристана. Рут мушна Хелма в ребрата, посочи набъбналите от мускули прасци на мистър Ъпман и изду устни.
Той спря до яхтата. Хелма на око прецени дължината й към осем-девет метра. Синьо-бяла с релинги от светла тикова дървесина.
— Изглежда нова — отбеляза тя.
— Благодаря. — Мистър Ъпман стоеше до яхтата си и възторжено я оглеждаше. — Имам я от две години. Отнема ми много време, но полагам усилия да я поддържам. Когато се преместих тук, реших, че трябва да се възползвам от живота до океана. Доста дълго спестявах, обаче си купих точно това, за което мечтаех.
Той леко скочи на малката палуба и подаде ръка на Хелма и Рут.
— Добре дошли на борда.
Яхтата се заклати от стъпките им. Хелма веднага се отпусна на седалката до руля.
— Може ли човек да спи тук? — попита тя.
— И още как — веднага отговори Рут.
Лицето на мистър Ъпман почервеня.
— Разбира се. Мога и да готвя. Ще отворя люка да разгледате.
— Благодаря, но ще поседя, докато свикна с вълните.
— Какво ще кажете да си сипем от онова освежително нещо, което споменахте? — попита Рут.
Хелма остана на седалката, а Рут се спусна в кабината след мистър Ъпман. По пристана минаха мъж и жена, Хелма им кимна и се усмихна с желанието да изглежда невъзмутима като опитен мореплавател. Наблизо кацна чайка и се зае да оправя перата си с човка. Хелма не бе плавала с яхта от девическите си години в Мичиган. Тогава Доналд, който живееше някъде по източното крайбрежие, дойде на гости на роднини за цялото лято. На него отдаде девствеността си. Всеки слънчев ден прекарваха на миниатюрната му петметрова яхта. Най-щастливото лято в живота й.
Рут и мистър Ъпман се подадоха над люка с бутилка вино и две чаши. Рут подхвърли възглавничка на Хелма.
— Седни на това. Пази си дупето.
Хелма я подложи на седалката и се облегна назад.
— Приятно е — съобщи на другите двама.
— Че ние още не сме се отдалечили от пристанището — каза Рут.
— Зная за какво мислите. — Мистър Ъпман погледна Хелма. — Щом стъпя на борда и вече чувствам, че съм избягал от всичко. Забравям неприятностите, те остават на сушата.
— А напоследък ни се събра много за забравяне — вметна Рут.
Мистър Ъпман кимна сериозно.
— Последните няколко дни бяха истинска трагедия за нашия град. Убийствата…
— А вие смятате ли, че между двете убийства има връзка? — попита го Хелма.
— Задавах си този въпрос. Въпреки написаното в местния вестник вярвам, че има някаква връзка. Просто е твърде необичайно тук да се случат две убийства на непознати в града хора.
— Но каква е тази връзка? — намеси се Рут. — Единият бил от Чикаго, другият — от Лос Анджелис. Единият — обикновен скитник, а другият бил забъркан в тъмни афери. Искам да кажа, че на мен „предприемач“ не ми говори нищо за работата му.