Хелма отиваше при зъболекаря на четвъртия етаж в „Уокър Билдинг“. Избягваше да влиза в асансьори, но сега нямаше избор — пред стълбището имаше четливо изписана табела „Затворено за ремонт“.
Неохотно застана пред вратата на асансьора и натисна бутона за повикване.
Метален звън обяви слизането на кабината във фоайето.
Черната врата гладко се плъзна встрани, всички стояха вътре, рамо до рамо. Развеселени, устните им още разтеглени от смеха след някаква шега, наредени плътно, запълнили асансьора, живи и топли под светлината на лампата в кабината.
Нейният мъртъв баща стоеше в средата, със загоряло лице и твърде късо подстриган. До него беше дядо й, зад тях — чичо Мик и леля Алдона. А в ъгъла палавата леля Панси побутваше с лакът чичо Тони.
Щом забеляза Хелма, баща й я зяпна учудено, влажните му устни се отвориха в усмивка. Плесна веднъж с ръце, силно и радостно, после вдигна ръка да я повика.
— Татко! — изкрещя тя, чантата й падна на пода.
Вратата на асансьора зееше все така отворена. Еднаквите им очи се взираха в нея. По бузите им играеха трапчинки. Пристъпваха наместо, усмихваха се, сместиха се по-плътно към стените, за да направят място в средата, между бащата и дядото на Хелма, колкото тя да се промъкне при тях.
Баща й протягаше ръка с деформираното кутре, излезе по-напред, но не прекрачваше във фоайето. Хелма също се пресегна към него, първо трескаво, после по-колебливо, спря пред линията, отделяща я от вратата на кабината, почти докоснала пръстите му.
Ръката й се отпусна.
— Татко — повика го отново безпомощно, защото звънецът отекна.
Вратата се плъзна безшумно. Всички се усмихваха, но вече натъжено, подканящото кимане се превърна в сбогуване. Блестящите очи на баща й жадно се взираха в нея, сякаш вече никога нямаше да се срещнат.
Хелма се събуди от съненото полюшване на света и тихото механично бръмчене. Сгърчи лице от тежките удари на пулса в главата си. Къде ли се намираше? Лежеше неподвижно със затворени очи и дишаше с диафрагмата — вдишване, докато преброи до четири, задържане до четири, издишване до осем. Съсредоточи се единствено в дишането си. Пет пъти, десет пъти. Десет вдишвания и издишвания обикновено бяха достатъчни, сега се наложи да стигне до двадесет. Това винаги помагаше.
Отвори очи. Покривка на койката, лъскаво дърво, кръгло прозорче. Боцкащо вълнено одеяло я завиваше до шията. Тя преглътна тежко и провери дали беше облечена — беше, дори с обувките на краката си. Усещаше гаден вкус в пресъхналата си уста, като от разваленото сирене, което веднъж беше изяла от невнимание. Опита да завърти глава и се надигна на лакти. Беше в кабината на яхтата.
В здрача различи безупречно почистения кухненски кът, прилежно подредените карти с етикети, избърсаната до блясък маса. Хелма погледна лявата си китка в светлината от илюминатора. Почти осем и половина.
Осем и половина! Спала е седем часа! Майка й сигурно отдавна е изпаднала в паника. Но как е могла да спи толкова дълго? Спомни си замайването и ужасно разкривените образи в погледа си. Невъзможно бе да е изпила толкова много. Дори Рут не прекали чак дотам. А къде ли беше Рут?
Хелма се подпря с две ръце и се надигна от леко поклащащата се койка. Черни и златисти ивици се стрелкаха в очите й. Хвана се за шкафа и зрението й се проясни постепенно. Въпреки тежките удари в главата поне виждаше нормално кабината и люка.
Стъпалата нагоре й се сториха мъчително стръмни. Изпълзя на ръце и колене, издърпа се през люка в гаснещата светлина на вечерта.
Рут още лежеше, подпряла глава на възглавничката и отворила уста. Беше завита с подобно одеяло като онова на койката. Хелма се взря в Рут и забеляза, че бърчеше нос.
Платната бяха свалени, яхтата леко се тресеше от равномерния ход на двигателя. Мистър Ъпман стоеше до руля, захапал цигара, оглеждаше светлинките на пристана. Не забеляза Хелма. Спокойно управляваше своята яхта с една ръка.
Тя долови миризмата на дизелово гориво. Забеляза наоколо и други яхти, със запъхтени и боботещи мотори. Приглушени разговори се разнасяха надалеч по водата. Бавно се придвижваха в дълга колона лодки и корабчета, връщащи се в пристанището за през нощта. Хелма се сети как кравите на дядо й стъпваха мудно една след друга по дълбоката пътека, издълбана покрай оградата от тежките им стъпки. Връщаха се в обора, за да бъдат издоени.
Тя се подхлъзна на палубата и се хвана за люка. Мистър Ъпман метна цигарата си във водата и протегна ръка да я прихване.