— Хелма! По-добре ли сте сега? Толкова съжалявам. Не знам защо стана така. Мога само да предположа, че във виното е имало някакъв примес.
— Ужасно ме боли главата — съобщи тя, седна и разтри челото си. — На вас как ви се размина?
Мистър Ъпман се усмихна смутено.
— Нали въобще не пих. Исках и аз да си сипя, но като видях как ви събори, отказах се.
— Откъде купихте това вино?
— Не си спомням. Днес го взех от мазето. Мисля, че бутилката отдавна беше там.
Хелма чукна с нокът по часовника си.
— Майка ми сигурно е много уплашена. Трябваше да вечеряме заедно. Защо толкова се забавихте в залива? Спомням си ясно… е, не чак толкова ясно, как казахте, че се връщаме към пристанището.
Мистър Ъпман седна до нея.
— Повярвайте ми, точно това исках да направя, а и би трябвало в подобно положение. Но когато и двете заспахте, реших да останем в залива, докато се опомните. Стори ми се най-подходящото решение.
— Искате да кажете, за да не ни видят в това състояние?
Той сви рамене.
— И за да не разваляте доброто име на библиотеката — уверено продължи Хелма.
Мистър Ъпман поклати глава.
— Просто за да не изпадаме в неловко положение. Не се отдалечавах много. Уверявам ви, ако имах и най-малкото съмнение, че състоянието ви се влошава, веднага щях да подкарам към пристанището.
— Признателна съм ви, че постъпихте тактично — каза му Хелма. — Вече трябва да събудя Рут.
— Тя изпи повече от вас.
— Все пак имам намерение да я събудя — Хелма се премести до главата на приятелката си.
— Рут, хайде — подкани я с потупване по рамото.
Хъркането спря, Рут изпъшка.
— Събуди се, Рут. Стана късно.
— О, Боже! — изстена тя и закри очите си с длан. — Толкова злини ли съм сторила, че ме наказваш?
— Нищо не си направила. Но е късно и сме почти до брега.
Хелма я дръпна за ръката и Рут седна, олюляваше се несигурно от поклащането на яхтата. Махна одеялото от раменете си. Преви се напред и притисна ръце към лицето си.
— Искам само да умра.
— Няма да е днес — увери я Хелма.
Рут вдигна глава и с надебелял глас попита мистър Ъпман:
— Пак ли си направил нещо смахнато като оня път, когато отидохме в къщата на твоя приятел до брега и ме помоли да…
— Не, кълна се — побърза да я прекъсне мистър Ъпман. — Двете пихте от това вино, а аз не. И двете се „отнесохте“, както казват. Не знам каква е причината.
— Вино-убиец — промърмори Рут. — Такова нещо ми се случва за пръв път.
Мистър Ъпман намали оборотите на двигателя и майсторски промуши яхтата на мястото й в редицата. Навсякъде наоколо се чуваха смекчени от вечерния въздух гласове:
— Хвани въжето!
— Прибери сака.
— Нали не си забравила ключовете?
— Вземи спасителните жилетки.
Хелма и Рут безмълвно наблюдаваха мистър Ъпман, който привърза яхтата към оранжевите фендери на пристана. Хелма за миг помисли дали да му помогне, но веднага се отказа.
Светлината се отразяваше от маслените петна по водата до пристана и се пръскаше в дъгоцветни искри. През безбройните мачти последните отблясъци на залива преливаха от розово в пурпур. Беше хубав ден. Хелма съжали, че го пропусна.
Мистър Ъпман с лекота скочи на пристана и пусна хладилната чанта до себе си. Подаде ръка на Хелма и Рут.
— Ще ви откарам по домовете — предложи той.
Рут хвана ръката му и се изправи колебливо. Яхтата се залюля и тя ахна, размаха свободната си ръка като крило на вятърна мелница в опит да запази равновесие. Хелма я улови здраво.
— Да, поне това можеш да направиш — с укор се обърна Рут към мистър Ъпман. — Можеш да напишеш и извинителна бележка до майката на Хелма.
Щом стъпи на пристана, Рут се свлече върху хладилната чанта и подпря лакти на коленете си.
— Хелма, моля да ме извините, че пропуснахте вечерята с вашата майка — каза мистър Ъпман с протегната към нея ръка. — Ако желаете да й обясня случилото се, ще направя това най-охотно.
— Не, благодаря — Хелма стъпи върху релинга на яхтата и се престори, че не забелязва ръката му. — Способна съм и сама да обясня на майка си каквото и да било.
— Вероятно вече се е обадила на шефа Галънт с надеждата, че те е натиснал на задната седалка в някоя полицейска кола — обади се Рут.
— О, не знаех… — промълви мистър Ъпман, все още с протегната ръка към Хелма, която сама прекрачи на пристана. — Значи вие и началникът на полицията…
— Моля ви, не обръщайте внимание на Рут, тя говори глупости.
— Не аз ги говоря, а майка ти.
— Рут!
— Извинявай.
— Ще тръгваме ли? — подкани ги мистър Ъпман.
— И то веднага!
Рут се облегна тежко върху рамото на Хелма.
— Нека ви хвана под ръка — предложи мистър Ъпман, взе хладилната чанта и протегна другата си ръка към лакътя на Рут.