— А, не — тя притисна ръката си плътно до тялото. — Като гледам, днес вече достатъчно ми помогна.
— Можеш ли да ходиш? — попита я Хелма.
— Не по-зле от тебе.
Мистър Ъпман тръгна пред тях. Рут се озърна през рамо към яхтата и ръгна с лакът Хелма.
— Видя ли? Не бях толкова къркана, колкото си мислеше.
— За какво говориш?
Рут посочи кърмата на яхтата.
— За лодчицата на дъртия Ъпи. Казва се „Морска вълчица“, а не „Морски вълк“. Ти обаче все трябва да търсиш някаква връзка с книгите, нали така?
Хелма се взря в тъмните ръкописни букви по кърмата — „Морска вълчица“.
— Поздравявам те — каза на Рут. — Значи можеш да четеш.
— Цъ, цъ — Рут се облегна още по-тежко върху Хелма. — Сарказмът не ти подхожда.
Мистър Ъпман чакаше да го настигнат.
„Морска вълчица“, а не „Морски вълк“. Нещо зашава в паметта й.
Мистър Ъпман се изкашля.
— Надявам се, че и друг път ще ми гостувате на яхтата, стига да отделите време. Днес не ни потръгна добре. Следващият път бихте могли вие да подберете припасите.
— Бих искала да си поговорим с тебе за онова вино — надигна глас Рут.
Мистър Ъпман се закова на място.
— Извинете — каза мъжки глас зад гърбовете им и те отстъпиха встрани, за да пренесе човекът грамадната си платнена торба.
Мистър Ъпман потупа хладилната чанта.
— Искам да знаете, че бутилката от виното е тук и още утре ще я занеса за анализ в лабораторията на полицейското управление. Щом получа резултатите, веднага ще ви съобщя.
— Да бе, голяма полза ще имаме — изръмжа Рут.
— Рут, било каквото било. Поне ще знаем какво е съдържало виното — успокои я Хелма.
— Ама хората разправят — затваряй кокошките, преди да е дошла лисицата…
— Желаете ли да ви откарам в болницата? — попита мистър Ъпман. — Може би така е най-правилно, ако усещате и други симптоми.
— Остави тая работа — каза Рут. — Достатъчно познати са ми симптомите, за да знам, че вече се оправям.
— А вие, Хелма? — настоя той.
— Много по-добре съм — увери го тя.
Когато минаваха край сградата на яхтклуба, оттам излизаше жена с дълго до коленете кожено палто. Млад мъж, облечен в строг костюм и вратовръзка, отвори вратата пред нея. Виж ти — в Белхавън имало и портиери!
— Ал! — извика жената с вдигната ръка, сякаш спираше такси, и затропа към тях с токчетата си.
— Здравей, Бренда. Как си?
— Добре, но всички бихме се чувствали още по-добре, ако минаваш насам по-често. Къде се губиш напоследък?
— Имаме много работа в библиотеката. — Мистър Ъпман неловко прехвърли хладилната чанта от ръка в ръка.
Бренда драматично завъртя очи. Около нея се разнасяше аромат на гардении.
— Божичко, разбира се. С всички тези убийства под носа ти.
Тя само плъзна преценяващ поглед по Рут и Хелма и след секунда вече не ги забелязваше. Всички стояха под живачната лампа, придаваща на кожата им неестествено ярък зеленикав оттенък.
— Как беше — „Луната е от сирене зелено…“ — незнайно защо изтърси Рут.
— Бренда — мистър Ъпман махна с ръка към Хелма и Рут, — позволи ми да ти представя…
Бренда вдигна ръка с лакирани дълги нокти.
— Ал, само не тази вечер. Бързам. И по-скоро мини да се видим, нали?
— Разбира се. — Мистър Ъпман все местеше хладилната чанта в ръцете си, сякаш не знаеше какво да прави с нея.
Бренда леко плъзна върховете на пръстите си по бузата му и го дари с въздушна целувка. Рут намигна на Хелма и каза на мистър Ъпман:
— Ъпи, тая може да те схруска наведнъж и да си свари бульонче от костите ти.
Мистър Ъпман не отговори. Намести очилата на носа си и ги поведе през паркинга към своето комби. Рут и Хелма се настаниха, а той вдигна капака отзад, за да прибере чантата. Купето на колата миришеше на цигарен дим. Освежител за въздух във формата на зелена елхичка висеше над радиокасетофона.
— Искам да проспя поне две седмици — промърмори Рут и изпружи крака.
— После може пак да ми се появи желание за живот.
Задният капак на комбито тресна, последван от хрускащия звук на счупено стъкло.
— По дяволите! — изруга мистър Ъпман.
— Какво стана? — попита Хелма.
Отвори вратата, за да излезе. Твърде бързо. В очите й светнаха сини точици, почерняха и изчезнаха. Тя се свлече на седалката.
Мистър Ъпман мина откъм нейната страна, стискаше очилата си в ръка. Лявата лупа беше напукана. Той примижа срещу Хелма.
— Паднаха и ги настъпих.
— Имате ли други?
— Вкъщи са.
— Аз ще карам — предложи Рут от задната седалка.
Мистър Ъпман поклати глава с крива усмивка.