— Ако нямате нищо против, домът ми се намира само на две-три квартала оттук. Ще се отбием, за да си взема другите очила. Ще се забавим само минута.
— Достатъчно добре ли виждате, за да карате? — усъмни се Хелма. — Мога да ви оставя пред дома ви с моята кола, после ще откарам Рут и ще се прибера. Наистина се чувствам значително по-добре.
— Карате ме да се притеснявам. Както и да погледнем на случката, вината е моя. Ще си взема очилата и ще ви отведа по домовете ви. Утре мога да ви докарам тук, за да си приберете колата.
— Но… — подхвана Хелма.
— Хелм, нека стане както той иска — спря я Рут. — Май повече му вярвам да кара с едно око, отколкото ти с пияната си глава.
— Уверявам те, не съм пияна — сопна се Хелма. — Но Рут може би е права, мистър Ъпман. Вероятно е по-безопасно вие да сте зад волана.
— Благодаря.
Мистър Ъпман се намести на седалката и неохотно нагласи очилата на носа си, примижал с едното око.
Зави на заден ход, подал глава през прозореца, и в този миг Хелма си спомни.
— Vilke — произнесе гласно и си представи думата написана.
— Vilke? — повтори Рут. — Не беше ли една от думите в…
— Рут — решително я прекъсна Хелма, — виж какво направи на седалката, това е колата на мистър Ъпман!
— Какво пък толкова? — изграчи Рут и смъкна обувките си от седалката.
— Какво казахте, мис Зукас? — подметна през рамо мистър Ъпман.
— Аз ли… ами нищо, вече забравих. Извинете.
Vilke. Vilkas означава вълк. А не беше ли kate женска котка? Дали vilke е женският род на vilkas? Вълчица? Не можеше да се сети. Литовският език бе останал в далечното й минало.
Зад островите Сан Хуан се виждаше бледа ивица светлина. Мистър Ъпман бавно караше край залива в обратна посока на „Бейсайд Армз“, сякаш желаеше да потънат в смрачаващата се вечер, далеч от пристанището, от града и хората в него. Хелма с копнеж изви глава да погледне смаляващите се в далечината прозорци на своя блок.
Тя махна ръка от устата си и я притисна в скута. Не си бе гризала ноктите от девети клас досега.
Яхтата на мистър Ъпман бе кръстена „Морска вълчица“. Vilke, думата в средата на „кода“, означаваше „вълчица“ на литовски. Но как беше възможно това? Взря се в мистър Ъпман. Бе изпружил врат над волана, вниманието му бе приковано в пътя. На задната седалка Рут си припяваше еднообразна мелодия.
Мистър Ъпман зави по отклонение от крайбрежния булевард, завършващо със задънена улица. Натисна черен бутон на таблото пред себе си и вратата на гаража се отвори до къщата от тухли и кедрови дъски. В гаража, където имаше място за два автомобила, светнаха лампи.
Той вкара колата отдясно. На бетонния под личеше петно от моторно масло. В лявата половина на гаража имаше малък, но очевидно скъп комплект спортни уреди. Оксидиран и хромиран гладиатор „Наутилус“, машина за гребане, велоергометър. Дори голямо огледало. Рут стисна рамото на Хелма и посочи снимките на мускулести мъжаги около огледалото.
— Значи така го правиш — отбеляза Рут. — По-добре, отколкото да изчакваш разни типове в спортния клуб.
SQ VILKE HRC. Дали SQ трябваше да означава Скуобли Харбър?
Стомахът на Хелма се сви. Погледът й се замъгли, обзе я чувството, че е затворена в асансьор, когато вратата на гаража се спусна и им отряза пътя към света навън.
Мистър Ъпман изключи двигателя и поседя така няколко секунди, гледаше разсеяно през предното стъкло. В притихналия гараж се чуваше само неясният шепот на изстиващия двигател.
— Бих желал да дойдете в къщата — хладнокръвно съобщи мистър Ъпман и излезе от колата.
Рут се наведе към Хелма. Погледна затворената врата на гаража, после очите им се срещнаха.
— Хелм, подушвам нещо гнило — прошепна тя.
Мистър Ъпман отвори вратата откъм Хелма и зачака да излезе.
Тя не помръдна. Мистър Ъпман нетърпеливо чукна по покрива на колата и мушна глава вътре.
— Мис Зукас? — подкани той любезно. — Мис Уинтръп?
Рут въздъхна и цъкна с език.
— Ох, Ъпи. В какви съмнителни истории си се забъркал?
Глава 13
Хелма и Рут в дома на мистър Ъпман
— Моля ви да излезете от колата и да дойдете с мен в къщата — каза мистър Ъпман с нов, безизразен глас.
Хелма и Рут излязоха и се озоваха пред дървена врата. Замайването на Хелма изчезна в миг. Чувстваше се съвсем бодра, но като че измръзнала. Мистър Ъпман пристъпи зад тях.
— Не е заключено. Влизайте.
Тя не бе видяла оръжие, но присъствието му се усещаше в гласа му — уверен, че няма да се сблъска с неподчинение, глас на човек, който напълно контролира положението.
Буцата лед сякаш растеше в нея и заплашваше да я парализира. „Недей да мислиш — заповяда си тя. — Дишай. Гледай внимателно.“ Спокойна вода, празен лист.