Вместо това пое дълбоко дъх, вдигна рамката над главата си и я запрати с цялата си сила в отсрещната стена.
Разби се, стъклените парчета хвръкнаха из стаята с удовлетворително за слуха й дрънчене. И тогава Хелма отприщи гласа си, истински и докрай. Закрещя.
Започна като тънък писък някъде в гърлото й, после прозвуча от по-дълбоко — по-дълбоко от белите дробове, дори от сърцето, вик като рев, твърде мощен за това затворено пространство, твърде мощен за цялата къща на мистър Ъпман и може би твърде мощен, за да го издържи самата Хелма.
Свърши й се въздухът и крясъкът затихна, изтъня и накрая заглъхна. Хелма се усмихна.
Вратата се блъсна в стената. Светлината от коридора открои леглото, проблесна в стъкло на стената.
— Какво става тук?
Хелма се залепи за стената, не смееше да диша.
— Мис Зукас, без номера — изрече мистър Ъпман с подигравателно мил глас. — Знам, че сте тук. Нима стоите на тъмно и си представяте с малкото си мъждукащо мозъче, че можете да ме надхитрите? Не можете да излъжете и бебе, мис Досадницата Вилхелмина Зукас. Ясна сте ми като всяка глупачка.
Мистър Ъпман стоеше в рамката на вратата, осветен отзад, фигурата му се очертаваше като в комикс на ужасите. В периферното зрение на Хелма избухваха червени светкавици от недостиг на кислород.
— Виждам ви, Хелма. По-добре ми отговорете.
Той лъжеше. Хелма не бе помръднала.
Мистър Ъпман пристъпи в стаята, протегнал напред ръката с револвера.
В този момент, сети се Хелма, героинята от телевизионните глупости изскача и със саблен удар избива пистолета от ръката на убиеца. Тя се притискаше към стената и си представяше, че е малка, дребна, незабележима. Мистър Ъпман направи още една крачка в стаята. Държеше оръжието с прекалено небрежна увереност, посегна към стената и включи осветлението.
И лампата на нощното шкафче освети разкъсания шедьовър на Гоген, сякаш бе олтар. Неравните краища на парчетата потрепваха в светлината, изрисуваният с цветя саронг на таитянката изпъкна на хартията с осквернената си красота.
Мистър Ъпман се вцепени само на сантиметри от Хелма. Изумено ръмжене се изтръгна от гърлото му.
— Кучко гадна! — Той тръгна към унищожената рисунка. — Боже мой. Какво е направила тази?
Зад гърба му Хелма се отблъсна от стената и излетя през вратата на спалнята. Той рязко се извъртя, но тя беше по-бърза. Сграбчи дръжката и тресна вратата, лакътят й се удари в рамката.
Стиснала дръжката и налегнала вратата с цялата си тежест, тя трескаво опипваше за бутона, с който трябваше да заключи. Ръцете на мистър Ъпман вече натискаха дръжката от другата страна, тя се завъртя под дланта й като живо същество. Хелма намери бутона, а мистър Ъпман връхлетя вратата с тяло. С цялата си сила Хелма я върна назад и натисна бутона. Втурна се по коридора към хола. Мокетът беше прекалено хлъзгав. Стори й се, че тича като насън. Зад нея мистър Ъпман тресеше вратата с ритници.
— Рут!
Рут лежеше на пода в хола, вързана за диванчето. Събореният от масичката телефон беше до нея.
— Той май не вярва, че съм толкова силна, колкото изглеждам — заяви Рут от пода. — Но влаченето с това нещо не ми се отрази добре на ръцете.
Китките й бяха окървавени от пластмасовия шнур. Двойна следа минаваше по килима зад диванчето. По пода бяха пръснати парчета от кристалния елен заедно с останките и топчетата от металния часовник.
Хелма вдигна слушалката. Познатият успокояващ глас говореше монотонно.
— Вече се обадих — каза Рут и се изплези. — Използвах си езика. Подкрепленията препускат насам.
— Стига сте плямпали, по-добре побързайте! — кресна Хелма в слушалката.
Откъм спалнята изтрещя изстрел. Хелма изпусна слушалката и притисна ръка към гърдите си.
— Ще довтаса за нула време — промърмори Рут. — Я се махай оттук!
Хелма дръпна здравата пластмаса, стегнала китките на Рут.
— Трябва да намеря нещо за рязане. Не мога да те оставя.
— И още как можеш. Той знае, че няма как да се помръдна. Сега мисли само как да отърве кожата. Излизай навън да чакаш полицаите.
— Не.
Рут се надигна и я ритна по крака.
— Разкарай се оттук, смотанячко такава!
В края на коридора се разхвърчаха трески.
— Омитай се или аз ще те убия вместо него.
Хелма колебливо тръгна към кухнята. Нож. Имаше нужда от нож.
— Тръгвай! Ще те вземат мътните.
— Ох, Рут!
— Тръгвай!
Хелма профуча през кухнята и нахълта в гаража. Натисна ключа за осветлението. Опипом намери комбито на Ъпман и рязко отвори предната дясна врата. Промуши се вътре. Светлина. Трябваше да си светне с нещо.