— А какъв е мистър Ъпман? — попита Хелма. — И той ли си е присвоил друго име? Каза ми, че бил от Невада.
— Вярно е.
— А баща му бил проповедник?
Шефа Галънт прихна.
— Не съвсем. Родителите му са били страхотна двойка — хазартни играчи и рекетьори на дребно. В момента са изпаднали в мизерия благодарение на своя син и на чудесния пример, който са му дали — живеят на гърба на обществото в старчески дом в Невада. Ъпман им обрал парите, натрупал и сериозни дългове от хазарт. Накрая фалшифицирал банков кредит, за да купи картини, и изчезнал.
— Как научихте?
— Проверихме всеки от работещите в библиотеката. И досега получаваме нови сведения.
— Дори за мен? — попита тя.
Той кимна.
— Не се събира колкото за досие, нали?
— Да, сведенията за вас са съвсем кратки.
Хелма пак се върна на това, което дразнеше любопитството й.
— Значи Ъпман напуснал Невада и дошъл тук?
— Не веднага.
— Каза ми, че съпругата му била библиотекарка.
— Да, била е. Завършила института в Северна Каролина. Типична… е, доколкото знаем, била е съвсем невинна. Бих искал да проумея защо се е забъркала с тип като него. Всъщност с данните за нея стигнахме до миналото на Ъпман. Името й е било Алберта Ъпман.
— Алберта? Какво съвпа… — Хелма се задави. — Не, не е съвпадение, нали?
Полицейският началник поклати глава.
— Ъпман е фамилията й преди брака.
— Значи си е присвоил нейното име и нейната професия? Сатанинско хрумване! Тя наистина ли е починала от рак?
— Паднала лошо.
— Колко удобно! Значи нашата библиотека четири години беше под ръководството на измамник. Не мога да повярвам.
— Преценил е, че това е идеалното място да се скрие. Библиотекар в малък град. Но старите навици не се губят лесно. — Шефът Галънт изпъна крака. Хелма се учуди колко надалеч се изпружиха. — Вие какво ще кажете за уменията му да ръководи библиотека?
— Чутото от вас само потвърждава досегашното ми мнение.
Шефът Галънт се засмя.
— Подозирам, че когато получим експертните оценки за картините по стените на къщата му и в заключения килер зад спалнята, ще се окаже, че е притежавал значително богатство, което с времето само е щяло да нараства.
— Да, картините не привличат вниманието. Никакви лъскави коли или дивашка екстравагантност.
— Правилно. Единствената му явна страст е била яхтата, но в тази част на страната никой дори не забелязва подобно нещо.
— Било е доста напрегнато разследване — предположи Хелма.
— Някои моменти в него бяха наистина приятни — усмихна се шефът Галънт.
Хелма сведе глава.
Поседяха в мълчание. По телевизията показваха пресилена семейна сцена, също толкова безмълвна — сълзи, усмивки, прегръдки.
Хелма затвори очи. Може би се унесе, не беше сигурна. Нощта влияеше странно на усещането й за времето. Вдигна клепачи, през нея стоеше лекар, още не беше свалил зелените си дрехи от операционната. Усмихваше се.
— Имаме добри новини за вас. Приятелката ви ще трябва да се възстановява дълго, но няма трайни увреждания. Гръбнакът не е засегнат.
— Чудесно — възкликна Хелма. — Кога мога да я видя?
— Утре. Още е в интензивната терапия.
— Благодаря ти, Бен. — Шефът Галънт стисна ръката на хирурга.
— За мен е удоволствие да нося добри вести — увери ги лекарят.
— Ще ви откарам до блока — предложи Шефа Галънт на Хелма. — Опитайте се да поспите и елате тук утре. Сутринта бихте могла да се обадите на майка си.
— Майка ми! О, Фокнър! — възкликна Хелма. — Забравих. Тя ме очакваше тази вечер… по-точно вчера вечерта.
— Когато видяла, че закъснявате много, тя ми се обади. И трябва да ви кажа, че това ускори разследването. Но не се тревожете. Един от нашите служители се свърза с нея веднага щом се уверихме, че вие сте добре. Вече знае някои подробности, но предполагам, че е любопитна да научи останалото.
— Непременно — въздъхна Хелма.
— Едва ли е уместно да идвате на работа в такова облекло — отбеляза Патрис.
— Хелма! — Иви се наведе през гишето и я прегърна. — Значи нищо ти няма! Чухме вече всякакви истории. Има ли нещо вярно?
— Не зная — вдигна рамене Хелма. — Ти какво си чула? Иви ухаеше на бебешка пудра и шоколад. Започна да брои на пръсти.
— Нашият вожд бил крадец, шпионин и убиец. Опитал се да убие и тебе.
— Лицето на Иви стана мрачно. — И застрелял приятелката ти. Тя ще се оправи ли?
— Предполагам. След малко отивам да я видя.
— Уведомихте ли някого, че ще ползвате отпуск? — попита Патрис.
— Ще оставя бележка на бюрото на мистър Ъпман — отвърна Хелма.
Иви се засмя и закри устата си с ръка. Бузите на Патрис се изпънаха.