Рут затвори очи замалко.
— Уморена си — каза Хелма. — Застоях се при тебе. Утре ще дойда пак.
Рут въздъхна и промълви сънено:
— Ще ми донесеш ли боите? Всичките червени. Трябва да я довърша тая картина.
Хелма затвори кутията с бонбоните и я остави на шкафчето до вазата с букета.
— Рут, тръгвам — прошепна тя. — Почини си, ще се видим утре.
Рут кимна, без да отваря очи. Хелма провери дали в пластмасовата банка на венозната система има достатъчно течност и излезе от стаята.
Хелма бавно караше своя „Буик“ по булеварда. Островите не се виждаха, изгубени сред облаци сива мъгла, които докосваха водата и пъплеха през залива към Белхавън. Отби в първата площадка над брега и изключи двигателя. В другия край млада двойка седеше в колата си. Погълнати един от друг, те не забелязваха нищо наоколо.
Хелма си свали обувките и чорапите, изпъна босите си крака на седалката. Размърда пръсти и се сети за червения лак на Рут. Собствените й стъпала бяха доста добре оформени, доколкото това можеше да се каже за тази не най-привлекателна част от тялото.
Самотна яхта маневрираше срещу усилващия се вятър. Хелма проследи с поглед пътя й през залива, докато мъгливите облаци стигнаха брега и лек дъжд закапа по предното стъкло на колата.