Выбрать главу

Хелма опита да повдигне с върха на обувката си краищата му, но те бяха старателно залепени. Един от помощниците, понесъл множество книги, я гледаше откъм края на рафта.

— Някакъв проблем ли имаш, Кърт? — попита тя.

Той преглътна, адамовата му ябълка изчезна зад яката и пак се появи.

— Ами не. Нямам проблем. Само че трябва да върна по местата им тези книги и…

— И не искаш да минеш през мястото на убийството — довърши вместо него Хелма.

Той кимна и се засмя притеснено.

— Дай ми ги. Аз ще се оправя — тя стъпи върху новото парче, за да вземе книгите.

— Мис Зукас, според вас кой е направил това? — попита Кърт.

— Очевидно някой умопобъркан, но не можем да си позволим това да пречи на задълженията ни към читателите — напомни му тя.

— Не можеш дори да познаеш, че някой си е намерил там белята, нали? — обади се Джордж Мелвил, когато Хелма излезе измежду рафтовете. — Чух, че работили цяла нощ, за да почистят.

Мистър Ъпман назначи Джордж Мелвил да работи с каталозите преди три години. Това беше първата библиотека за Мелвил, макар вече да гонеше четирийсетте. „Претърпях смяна на професията насред живота си“ — обичаше да казва драматично той, като отбелязваше, че преди работил „в образованието“. Иви не му вярваше, тя твърдо поддържаше съмненията си, че или е бил актьор в някоя трупа за Шекспирови пиеси, или евтин комедиант. Хелма подозираше, че е разочарован дребен бюрократ. Когато чу спора между Иви и Хелма, Патрис обяви, че тя вярвала на Джордж Мелвил и не би се учудила, ако чуе, че са го изгонили от образованието заради безнравствено поведение.

До бюрото за обслужване Иви седеше на висока табуретка с библиотечни списания, пръснати като ветрило пред нея. Бързо отмяташе името си в бланките за връщане на взетите издания. Хелма не вярваше да е прелистила дори едно от тях. На брадичката й личеше малка медицинска лепенка. Иви се ухили, когато забеляза погледа на Хелма.

— Пъпка — обясни тя. — Как ми се иска да имах кожа като твоята!

Иви бе най-младата и най-скоро постъпила сред библиотекарите. Макар че невинаги се отнасяше сериозно към работата си, Хелма не можеше да сдържи усмивката си, когато зърнеше момичето с рошавите къдрици. Веднъж се натъкна на Иви, седнала на стъпалата пред детския отдел (Хелма подозираше, че повечето си четива момичето взима оттам) и увлечена в игра със съвсем невръстна читателка и нейната кукла Барби.

— Наоколо май се навъртат призраци, а? — изрече Иви. — Вождът свиква сбор в осем и половина, само за библиотекарите. Може пък да го е споходило вдъхновение кой е убиецът. Тъкмо се надявах да затворят библиотеката и днес, а ти? Все едно да ти дадат снежна ваканция в училище. Щеше добре да ми дойде.

— Защо? — попита Хелма. — Какво щеше да правиш?

— Да си потърся друга квартира.

— Аз пък си мислех, че онази над пицарията ти харесва.

— Ами да, страхотен аромат — Иви се намръщи и захапа края на молива.

— Заради приятеля ми е. Той… е, вече не се погаждаме много. Чий ред било да чисти банята, кой бил зарязал мръсните чинии в мивката, ей такива неща. Нали разбираш.

Хелма не разбираше.

— Ще ти кажа, ако чуя за нещо свободно в моя блок.

— Благодаря.

Беше едва 8 и 9 минути. Времето сякаш беше замръзнало. Хелма намери празна количка за книги и я избута към рафтовете с научна литература.

Преди година мистър Ъпман реши лично да се занимава с отделянето на старите книги от сбирката, като обясни на служителите си, че като директор било негова „професионална отговорност да прави промени в библиотечната наличност“.

Хелма нямаше да му се меси, ако мистър Ъпман действително махаше старите книги, но неговият метод представляваше пълна бъркотия и с нищо не помагаше.

Нейната системата беше проста и резултатите личаха. Проверяваше датите за връщане на бланката, залепена отвътре на корицата. Ако книгата не бе взимана повече от три години и Хелма не виждаше в нея никаква антикварна стойност, махаше я.

През ден-два напредваше по малко из рафтовете с научна литература и изваждаше книгите, които никой не четеше. Стараеше се да не привлича вниманието, но не се криеше. Така поне казваше на себе си. Естествено, щеше да прекрати заниманията си, ако мистър Ъпман я засечеше някой път.

След петнайсетина минути количката се затрупа от остарели и нечетени книги от секция 650. Хелма потри ръце и я избута към прохода между рафтовете. Въздухът сякаш трептеше от опънатите нерви на служителите.

Мина Иви, понесла към работната стая целия си товар от библиотечни списания.