— Пустотата на сърцето? — погледна го въпросително обърканият Каваминами.
Шимада се изправи от люлеещия се стол и заговори:
— Сигурен съм, че сте чували за „Сутра за сърцето“? Основната идея там е, че „формата е пустота и пустотата е форма“. Ко изследва значението на термина „пустота“. — Мъжът се приближи към Каваминами със скоклива походка, върна му писмото, което старателно бе прочел, и попита. — Как се пише фамилното ви име, Каваминами?
— Със символа за „река“, когато искате да напишете „Жълтата река“, комбиниран със знака за „юг“.
— Аха, значи „кава“ и „минами“. Прекрасно име. Аз също ще те оставя, Ко. Ако искате, можем да тръгнем заедно, Каваминами.
Двамата напуснаха дома на Коджиро и поеха по безлюдната улица. Шимада сплете пръсти и протегна ръце над главата си. С черния суитшърт изглеждаше по-слаб и висок, отколкото всъщност беше.
— „Конан“. Да, наистина прекрасно име — каза той, като използва алтернативния прочит на знаците за „кава“ и „минами“, според който името Каваминами ставаше Конан. — Така и не разбрах защо сте напуснали Клуба. Нека се опитам да позная — възгледите ви не съвпадаха?
— Познахте.
— Виждам го по лицето ви — усмихна се Шимада. — Значи причината не е била загубата на интерес към криминалната литература?
— Продължавам да чета детективски романи с интерес.
— Чудесно. Аз също ги предпочитам пред будистките текстове. Няма друго толкова ясно и логично четиво като криминалния роман. Е, Конан, какво ще кажете да отидем да пийнем по нещо?
— С удоволствие — засмя се Каваминами.
Пътят се спускаше надолу. Нежният ветрец в лицата им носеше духа на пролетта.
— Знаете ли, Конан, вие сте много интересен човек.
— Аз ли?
— Извървяхте целия път дотук заради някакво си писмо, което може да се окаже най-банална шега.
— Не беше чак толкова дълъг.
— Хм. В интерес на истината, на ваше място бих направил същото. Но аз имам много свободно време. — Шимада пъхна ръце в джобовете на черните си дънки и се усмихна. — Какво ще кажете? Мислите ли, че е шега?
— Господин Коджиро смята, че е точно така, но на мен не ми се връзва — отвърна Каваминами. — Естествено, не казвам, че писмата са изпратени от призрак, но някой използва името на мъртвия. Цялата работа изисква твърде много усилия, че да се окаже елементарна шега.
— Какви усилия имате предвид?
— Писмата например са написани на компютър. Да си направиш труда, само за да се посмееш е…
— Ами ако авторът просто работи често на компютър? През последните години станаха много популярни. Ко също има един в дома си. Купи го наскоро, но вече се справя отлично.
— Наистина станаха популярни. Някои от приятелите ми също имат. В университета пък сложиха по един във всяка зала и студентите могат да ги използват, когато пожелаят. Въпреки това смятам, че не е толкова разпространено да пишеш писмата си на компютър.
— Вярно е.
— С компютър е по-лесно, не си изморяваш китката, но защо ще избягваш писането на ръка, ако просто погаждаш номер? Погледнете и текста. Само едно изречение. Не мислите ли, че е твърде кратък? Ако искаш да изплашиш човека, ще се постараеш повече. Писмото до господин Коджиро беше също толкова лаконично. Няма как да не заподозра, че се случва нещо значимо.
— Търсите по-дълбок смисъл, а?
Двамата стигнаха края на склона и застанаха на площадката над морето. По блестящите от слънцето води кръстосваха лодки с всякакви размери.
— Ето там — посочи Шимада. — Да седнем в онова ресторантче. Идвал съм и знам, че е добро.
Каваминами проследи пръста на Шимада. От другата страна на пътя се виждаше червен покрив с дървен ветропоказател. Пред ресторантчето с калиграфски почерк бе написано „Мама гъска“ и младежът не успя да сдържи усмивката си.
4.
Седнаха един срещу друг на маса близо до прозореца и Каваминами огледа отблизо мъжа, с когото току-що се бе запознал.
По негова преценка беше на около трийсет… или малко повече. Бузите му изглеждаха хлътнали заради дългата до ушите мека коса. Каваминами беше висок и слаб, но Шимада го изненада с върлинестата си фигура. Смуглото му лице бе украсено с дълъг и гърбав нос, а отпуснатите клепачи закриваха наполовина очите му.
На пръв поглед повечето хора щяха да го намерят за малко странен. Имаше вид на мрачен и раздразнителен човек, но несъответствието между външността и поведението му работеше в негова полза и Каваминами усети, че по някакъв начин го чувства близък.
Часът вече минаваше четири и половина следобед. Младежът осъзна, че от сутринта не е слагал нищо в устата си, затова си поръча пица и кафе. После се загледа през големия прозорец към синьото море, оформило огромна дъга от другата страна на Национален път № 10. Това беше заливът Бепу. Ресторантът беше малък, уютен и пълен със студенти — от онези, на които човек очаква да се натъкне в покрайнините. Картините и саморъчно направените кукли по стените вероятно бяха дело на собственика.
— Нека да продължим разговора си, Конан — рече Шимада и си наля чай „Ърл Грей“ от каничката, която тъкмо бе пристигнала.
— За писмата ли?
— Да, разбира се.
— Вече ви казах какво мисля… Възразявате ли, ако запаля?
— Ни най-малко.
— Благодаря.
Каваминами запуши цигарата си и димът опари очите му.
— Както споменах, не мисля, че е шега. Но ако ме питате какво е, не разполагам с отговор. Честно казано, не намирам никаква причина някой да го прави. Но…
— Но?
— Имам предположение.
— Може ли да го чуя?
— Добре… Ако погледнем изпратеното до мен писмо и се опитаме да го разчетем, аз лично откривам три послания. Първо, то съдържа обвинение: „Чиори беше убита“. Второто послание е следствие на първото: тя е убита и аз ви мразя за това, ще ви отмъстя, защото вие я убихте. Вече имаме заплаха. Името Накамура Сейджи подкрепя това твърдение, защото той е човекът, който има най-сериозна причина да осъжда и да търси възмездие.
— Разбирам. А какво е третото послание?
— За да го разчетем, трябва да погледнем писмото от различен ъгъл. Да потърсим скрития замисъл зад изпращането му.
— Скритият замисъл?
— Да. Защо адресатът използва името на вече починал човек? В първия момент може да те ужаси, но днес никой млад човек няма да повярва, че отговаря на личността на подателя. Можете ли да си представите призрак на компютър? По-скоро ми се струва заобиколен начин да ни накара да се разровим из фактите около инцидента на остров Цуноджима преди година. Ще ме оборите ли?
— Не, напротив. Много интересно. — Очите на Шимада блеснаха от удоволствие и той посегна към чашата си. — Наистина, много интересно. Друг поглед върху събитията на Цуноджима. И аз си мислех, че случаят трябва да се разследва по-обстойно. Какво знаете за него?
— Само онова, което пишеше във вестниците.
— Нека ви кажа какво знам аз.
— Слушам ви.
— Предполагам, че сте запознат с основното. Трагедията се разиграва миналата година през септември. Местопрестъпление: така наречената Синя къща на остров Цуноджима. Четирите жертви са Накамура Сейджи, съпругата му Кадзуе и семейството, което е поддържало дома им. Градинарят изчезва. Пожарът, разгорял се след убийството, унищожава къщата. Извършителят не е заловен.
— Мисля, че полицията е заподозряна градинаря.
14
Повечето японски символи с китайски произход имат няколко различни начина за произнасяне. В този случай фамилното име с два символа „кава“ и „минами“ може да се прочете и като „ко" и „нан“ — бел. прев.