— Да, но липсват неопровержими доказателства. Според мен са го обявили за виновен просто защото е избягал. А сега подробностите… — Шимада сниши глас. — Първо трябва да ви разкажа малко повече за собственика на имота, Накамура Сейджи. Той беше три години по-възрастен от Ко и по времето на смъртта си бе на четиридесет и шест. Вече се бе пенсионирал, но се славеше като гениален архитект, високо ценен от колегите си. Накамура Сейджи е първото дете на семейство Накамура — уважавани жители на Уса в префектура Оита. Ко ми е разказвал, че след като завършил гимназия, Сейджи се преместил в Токио. Спечелил първа награда за проект по архитектура от университета Т. и привлякъл вниманието на всички светила в сферата. След дипломирането му неговият професор настоял Сейджи да поеме преподавателска дейност в университета, но внезапната смърт на баща му наложила спешното му прибиране у дома. Накамура оставил на семейството си огромно богатство. След като разделил наследството с брат си, Сейджи решил да построи къща по свой дизайн на остров Цуноджима и практически се преместил да живее там. Двамата със съпругата му Кадзуе — моминското ѝ име е Ханабуса — били приятели още от детството си в Уса. Говори се, че бракът им бил предварително договорен от родителите им. Оженили се горе — долу по времето, когато Сейджи заминал за Цуноджима.
— Проектирал ли е някакви сгради след това?
— Няколко, но Коджи твърди, че е работил почти изцяло за удоволствие. Поемал ангажименти, които пряко го интересували, само когато му се занимавало. Имал странна склонност към нетрадиционни постройки. Те, на свой ред, били търсени от хора с екстравагантен вкус. Много клиенти от цялата страна идвали на острова, но през последните десет години Сейджи отказвал всички поръчки и рядко напускал дома си.
— Ама че чешит.
— Ко също е малко особен… нали разбрахте, че изучава будизма като хоби? Дори и той обаче признава, че брат му е извън класацията. Бях останал с впечатление, че двамата не се разбират много добре. Семейство Китамура също живеели в Синята къща. Съпругът извършвал различни дейности около поддръжката на имението и карал моторната лодка, която свързвала острова със сушата. Съпругата му готвела, чистела и подреждала. Сега за градинаря. Името му е Йошикава Сейчи и е от Аджими. Идвал веднъж в месеца и оставал няколко дни. Случило се така, че пристигнал на острова три дни преди пожара. С това представянето на основните действащи лица от моя страна приключва. Дойде моментът да поговорим за обстоятелствата около онази нощ. Полицията открила общо четири тела. Били обгорели като въглен от пожара, затова имало проблеми с разпознаването им. В крайна сметка установили следните факти. Семейство Китамура загинали в спалнята си с разбити глави. Оръжието на убийството най-вероятно е брадвата, намерена в същата стая. По телата и на двете жертви има следи от връзване с въже. Приблизителната дата на смъртта е 19 септември следобед — денят преди пожара. Накамура Кадзуе е удушена в леглото си с някакъв вид въже. Липсва лявата ръка от китката надолу. Отрязана е преди смъртта ѝ и все още не е намерена. Приблизителното време на смъртта е някъде между 17 и 18 септември. Накамура Сейджи е залят с бензин и изгорен в същата стая, където е убита съпругата му. В тялото му, както и в телата на другите три жертви, е открита голяма доза приспивателни. Приблизителното време на смъртта е рано сутринта на 20 септември, когато избухва пожарът. Смята се, че пожарът е започнал от кухнята. Убиецът е напоил цялата къща с бензин, преди да го запали там. Вече знаете, че полицията изгражда теорията си върху изчезването на градинаря и приема, че той е убиецът. Някои моменти обаче остават неизяснени. Например проблемът с лявата ръка на Кадзуе. Какъв е мотивът на Йошикава да я отреже и да я вземе със себе си? Проблем представлява и пътят му за бягство. Единствената лодка, с която човек може да се придвижи към сушата, още е била в залива. Не вярвам, че е бил способен да убие четирима души, след което да се хвърли в морето и да доплува до сушата в края на септември. Разбира се, полицията също проучва възможността извършителят да е външен човек, но колкото повече разследват, толкова по-неправдоподобна изглежда тази теория на фона на откритите улики. В общи линии, случаят приключва с версия, базирана на убеждението, че убиецът е Йошикава… Имате ли нещо против да изям и вашата порция?
— Какво… О, не, разбира се.
Кафето и пицата на Каваминами бяха донесени по време на разказа на Шимада. Младежът не ги беше докоснал, но не просто от учтивост. Бе толкова завладян от чутото, че забрави да яде.
— Сега за мотивите. Според полицията са два. Първият е, че градинарят е искал парите на Сейджи, тоест става дума за обир. Другият е, че е изпитвал чувства към Кадзуе. Може да са имали тайна връзка. Не е изключено да са важали и двата мотива. Йошикава е дал приспивателни на всички, после извършил престъплението. Завързал Кадзуе, направил същото и със Сейджи, след което го заключил в друга стая. После отвел Кадзуе в спалнята и задоволил страстите си. Тя е първата му жертва, убита един или два дни преди останалите. Няма доказателства, но се смята, че е изнасилил Кадзуе след смъртта ѝ. Следващите жертви са семейство Китамура. Вероятно са били в безсъзнание заради приспивателните. Последен е останал Сейджи. Йошикава го залял с бензин в съня му, после запалил горивото в кухнята.
— Но, господин Шимада, защо убиецът е държал Сейджи жив толкова време? — попита Каваминами и погледна към изстиналото си кафе. — Същото е и при семейство Китамура. Ако от самото начало е планирал да ги убие, не е ли било по-безопасно да приключи с тях още в самото начало?
— Може да не го е планирал. Възможно е да се е изплашил, след като е убил Кадзуе. Фактът, че е оставил Сейджи за най-накрая, говори в полза на мотива за обир.
— Защо?
— Заради уменията на Сейджи като архитект.
— Като архитект?
— Да. Вече ви обясних, че Сейджи беше странен човек. В сградите му витае някаква нездрава екзалтация, вложен е по детски игрив замисъл. Така е при Синята къща, така е и при Декагона, строен малко по-късно. И двете са пример за необичайния му вкус и доказателство за любовта му към ефектните трикове.
— Например?
— Мога само да предполагам за точния им брой, но изгорялата къща е била пълна с тайни стаи, тунели и подземни помещения. Накамура Сейджи е бил единственият, запознат с разположението им.
— Значи, ако някой е искал парите му, е трябвало да изтръгне информацията от него самия.
— Да. Може би затова градинарят не го е убил веднага.
Шимада замълча за момент и подпря лакът на масата.
— Това е всичко, което се знае за случая и разследването. Полицията все още търси Йошикава, но не ми се вярва да го открият. Имате ли въпроси, драги ми Конан?
— Нека да помисля.
Каваминами изпи наведнъж последните капки кафе и се замисли. Предвид разказа на Шимада, следваната от полиция линия изглеждаше правилна. Тя обаче се основаваше изцяло на догадки относно обстоятелствата. С други думи, нищо повече от опит да се намери смисъл в обърканата ситуация. Най-голямата трудност произтичаше от факта, че Синята къща бе изгоряла до основи. Местопрестъплението съдържаше много по-малко улики от обикновено, а и нямаше жив свидетел, който би могъл да разкрие какво точно се е случило по време на инцидента и преди това.
— Изглеждате толкова сериозен, Конан — обади се Шимада и облиза устни. — Сега е мой ред да ви задам въпрос, но той не е пряко свързан със случая „Цуноджима“.
— Слушам ви?
— Искам да ви попитам за момичето, Чиори. Коджи ми беше казвал, че има племенница и че тя живее при родителите на Кадзуе, защото училището ѝ е наблизо. Чух също, че миналата година е загинала при нещастен случай, но не знам никакви подробности. Каква личност беше Накамура Чиори?
По лицето на Каваминами премина сянка на тъга.
— Беше кротка, не от онези, които търсят вниманието на околните. Винаги беше обгърната от някаква тъжна аура. Не бяхме много близки, дори не сме разговаряли кой знае колко, но тя се отнасяше много мило с другите. С удоволствие помагаше при организацията на сбирки, партита и други подобни.