— И винаги пушиш „Ларк“. Не са цигари за интелигентни хора.
Въпреки забележката Кар прие предложената му цигара.
— Все пак е по-добре от ментола на великия ментор Елъри.
— Кар, не бива непрекъснато да се разстройваш заради Елъри. Вашите караници изнервят всички останали. Постоянно се опитваш да влезеш в спор с него, а той ти се подиграва и те прави за смях.
Кар запали цигарата със собствената си запалка и обърна гръб на По.
— Виж кой го казва — измърмори недоволно под носа си.
По обаче не се впрегна от забележката. Предпочете да се наслади на цигарата си в мълчание.
След малко Кар хвърли наполовина изпушената цигара в морето, седна на близката скала и извади малка плоска бутилка с уиски. Отвинти капачката и отпи.
— Алкохол през деня?
— Не ти влиза в работата.
— И все пак не мога да кажа, че одобрявам. — По доби сериозно изражение. — Виж, трябва да пиеш по-малко. Не само през деня, но и…
— Ха. Още ли мислиш за това?
— Да, както виждаш..!
— Не, не виждам. Колко време мина? Не можем постоянно да мислим за същото.
Кар мълчаливо игнорира неодобрението в погледа на По и отново надигна бутилката.
— Не става дума само за Елъри — каза той. — Какво ще кажеш за безумната идея да доведем жени на пуст остров?
— Трябва да е пуст. Нали си играем на „Сървайвър“?
— Въпреки това ми е ужасно неприятно да бъда с толкова арогантна личност като Агата. Да не говорим за Орци. През последните две години седмината се опознахме, сближихме се помежду си, затова не искам да го казвам пред всички, но това момиче е доста мрачна личност и е толкова затворена, че направо ме хваща страх от нея.
— Прекаляваш.
— О, забравих, че с Орци сте приятели от малки.
По нацупи устни, угаси фаса си с крак и погледна часовника си, сякаш току-що се бе сетил за нещо важно.
— Вече е един и половина. Ако не побързаме, ще останем без обяд.
— Преди да седнем на масата, бих желал да ви кажа няколко думи — започна Елъри и повдигна изящните си позлатени очила. — Всъщност Льору иска да ви съобщи нещо.
Обядът вече беше сервиран. Върху десетоъгьлната маса можеха да се видят бекон с яйца, зелена салата, багети и кафе.
— Ммм, извинете, че ви прекъсвам обяда, но искам да ви се представя като новия главен редактор на нашето списание — рече смутено Льору и се прокашля. — На партито на Клуба след Нова година споменахме, че ще е добре да дойдем в Декагона за няколко дни, но тогава никой от нас не си представяше, че наистина ще го направим. После Ван ни каза, че чичо му е станал собственик на острова, и ни покани.
— Не ви поканих. Просто казах, че ако искате, ще помоля чичо.
— Недей да скромничиш. Както и да е. Всички знаем, че чичото на Ван е брокер на недвижими имоти в град С. Освен това е добър предприемач и планира да превърне Цуноджима в остров за младежки отдих. Нали така, Ван?
— Не съм сигурен, че плановете му се простират чак дотам.
— Днес сме тук за нещо като контролна проверка. Вчера Ван дойде, за да подготви къщата за нас, затова трябва да му благодарим. Наистина оценяваме жеста му.
Думите на Льору бяха придружени от нисък поклон към Ван.
— А сега главното, което исках да кажа…
— Беконът ще изстине — прекъсна го Агата.
— Почти приключих… Но вие можете да започвате с обяда, докато говоря… Вече завършилите ни ръководители забелязаха таланта на всеки един от събралите се на тази маса и ни позволиха да наследим имената им — много важна подробност за Клуба на писателите на детективски романи. Още от основаването на Клуба в университета К. преди десет години се създава традиция членовете му да си избират псевдоними. Основателите решили да дадат на всеки име на изтъкнат автор от Великобритания, Франция и Съединените щати. Идеята била детинска, породена от любовта им към криминалната литература. С разрастването на групата обаче всяка година оставали все по-малко свободни имена. Решено било псевдонимите да се наследяват, като дипломираните членове можели да, дарят“ своя на по-млад член на Клуба. С времето наследниците започнали да се избират по приноса им към клубното списание. Затова седмината присъстващи — всеки с наследен псевдоним — се смятат за основното ядро на Клуба и често се събират по различни поводи. Елитът на Клуба ще остане на този остров една седмица, считано от днес. Тук няма нищо, което да ви разсейва, и ще можете да използвате времето си пълноценно.
Льору погледна седящите около масата.
— Нося празни листове и ще помоля всеки от вас да напише по един разказ за следващия априлски брой на списанието.
— Аха — възкликна Агата. — Ето защо си помъкнал толкова багаж. Планирал си го.
— Да, планирах го. Агата, Орци, моля ви да измислите нещо.
Младежът леко се поклони и погали закръглената си буза.
Когато се усмихваше, Льору заприличваше на фукусуке кукла, само че с очила. По лицата на членовете на клуба се появиха криви усмивки.
— Не знам за какво друго може да се вдъхновим, освен за убийства на безлюден остров. Какво ще правиш, ако всички пишем за едно и също, Льору? — попита По.
Льору изпъчи гърди.
— Тогава ще кажа, че сме имали определена тема. Или… нека да я зададем от самото начало. Така ще е най-добре. И без това името на списанието — „Островът на мъртвите“ — е заето от първия превод на романа на Агата Кристи.
Елъри облегна лакти върху масата, наведе се и прошепна в ухото на Ван:
— Струва ми се, че подценяваме новия ни главен редактор.
5.
Първият ден мина без произшествия.
Седмината нямаха други ангажименти, освен желания от Льору ръкопис. Понеже по принцип не бяха хора, които излизат да се забавляват заедно, всеки от тях използваше свободното си време за себе си.
Вечерта се оказа дълга.
— Елъри, сам ли си играеш с тестето карти? — попита Агата, когато излезе от стаята си. Жълтият шал около дългата ѝ коса контрастираше с иначе безличния тоалет от бяла блуза и черни кожени панталони.
— Напоследък го правя често. Но не мога да кажа, че съм вманиачен.
— Правиш какво? Гадаеш на карти?
— Какви ги говориш? Не се занимавам с такива работи — каза Елъри, разбърквайки колодата. — Правя трикове с карти.
— Трикове ли? — заинтригува се Агата. За момент очите ѝ се разшириха, но после кимна разбиращо. — Нали е по твоята част.
— Коя е моята част?
— Да смайваш хората.
— Казваш го, сякаш е нещо лошо.
— А не е ли така? — засмя се Агата. — Хайде, покажи ми. Не съм виждала подобни трикове.
— Така ли? Рядко се среща човек, интересуващ се от криминални романи, който да не се вълнува и от трикове с карти.
— Не че не се интересувам. Просто не съм имала достатъчно възможност да гледам. Хайде, покажи ми.
— Добре. Ела и седни до мен.
Със залеза на слънцето десетоъгълната стая потъна в здрач. Агата седна на стола диагонално на Елъри. Той събра картите, подреди ги на масата и извади друга колода от джоба си.
— Виж сега. Имам две колоди с различни гърбове: едните са червени, другите — сини. Всеки от нас ще използва различна колода. Коя си избираш?
— Синята — веднага отговори Агата.
— Добре, аз вземам другата.
Елъри прехвърли синята колода през масата.
— Първо се убеди, че не са белязани и че в тях няма нищо необичайно. После ги разбъркай. Ти избираш начина. Аз ще размеся червените карти.
— Добре. Изглеждат ми най-обикновени. От Съединените щати ли са?
— Рекламни са, от „Байсикъл Райдър Бек“. Видя ли илюстрацията на ангел на велосипед? Най-разпространените тестета у нас.
2
Едно от най-известните риалити предавания в света, излъчено за първи път през 2000 г. в САЩ. Всеки сезон действието се развива на ново изолирано място, например безлюден остров. Участниците се разделят на две съревноваващи се помежду си племена и разполагате минимални провизии и удобства. Всяка седмица отпада по един участник, докато накрая не остане само победителят — бел. ред.
4
Дебютният роман на Агата Кристи „Десет малки негърчета“ (1939) е издаден на части в Япония през 1939 г. под името „Островът на мъртвите“ („Шиниджима“) в превод на Шимидзу Шунджи (1906–1988) — бел. прев.