— Тази нощ ще бъде ясна — престори се, че не го е чул По и вдигна глава към десетоъгьлния прозорец на тавана.
— Мисля, че преди два дни беше пълнолуние — обади се Льору. В същия момент един светъл лъч прекоси небесното пространство. Лъчът идваше от фара на нос Ж., чийто сигнал достигаше чак дотук.
— Вижте, около луната има ореол. Това означава, че утре ще вали.
— Ха-ха. Стига суеверия, Агата.
— Много си груб, Елъри. И не е просто суеверие. Ореолът се образува от парата във въздуха.
— Прогнозата е за ясно време през цялата седмица.
— В суеверието има повече научна истина от историята със заека на луната.
— Заек на луната… — засмя се пресилено Елъри.
— Чували ли сте легендата за мъжа с кофата от остров Миако?
— О, знам я — каза Льору и младото му лице се проясни. — Бог го изпратил при хората и му заръчал да им занесе една кофа от еликсира на безсмъртието и още една с еликсира на смъртта. Той обаче ги объркал и дал еликсира на безсмъртието на змията, а на хората — еликсира на смъртта. Бог го наказал да носи кофата до края на живота си.
— Точно така
— На остров Койкой има подобна легенда — намеси се По. — Но изпратеният не бил човек, а заек. Заекът не успял да предаде думите на бога на луната и в гнева си той хвърлил пръчка по него. Ето защо устните на заека са разцепени на две.
— Такива митове има по целия свят. Онзи със заека на луната е познат в Китай, в Централна Азия, Индия…
— Дори и в Индия?
— Думата за „луна“ на санскрит е сасин, което се превежда като „петната на заека“.
— Леле!
По се пресегна към оставената на масата табакера и отново погледна към небето. Яркожълтата луна се носеше над главите им.
Цуноджима. Декагонът.
Сенките на присъстващите играеха по стените на фона на мъждивата светлина.
Нощта бавно напредваше.
ВТОРА ГЛАВА
ПЪРВИ ДЕН НА СУШАТА
1.
Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас
Каваминами Такааки се намръщи, лежейки в разположеното насред тясната стая легло. Беше единайсет сутринта. Преди малко се бе прибрал вкъщи и бе намерил писмото в пощенската си кутия.
Каваминами прекара цялата нощ у свой приятел. Двамата бяха будували до зори, залисани в играта на маджонг. Както винаги след такъв турнир, тракането на плочките продължаваше да вибрира в заспалото му съзнание, но писмото го разбуди на мига.
— Ка… какво е това?
Разтърка очи, взе плика и го огледа от всички страни — най-обикновен, кафяв, пуснат вчера, на 25 март, в град О.
Единствената интересна подробност беше, че всички надписи по хартията бяха набрани на компютър.
Подателят не бе посочил адрес. На гърба на плика се виждаше само името Накамура Сейджи.
— Накамура Сейджи — прошепна Каваминами. Никога не го бе чувал. Не, всъщност го беше чувал.
Младежът седна, кръстоса крака на леглото и отново впери поглед в писмото. То също бе набрано на компютър. Хартията беше качествена, Б5.
„Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас.“
Изведнъж си спомни името. Чиори. Сигурно ставаше дума за Накамура Чиори, а този Накамура Сейджи беше баща ѝ.
Трагедията се бе разиграла преди около година, през януари, на следновогодишното парти на Клуба на писателите на детективски романи към университета в К. Каваминами беше негов член, а Накамура Чиори беше с една година по-малка от него — студентка в първи курс. Сега Каваминами беше третокурсник и през април щеше да започне четвъртата си година, но миналата пролет приключи с участието си в Клуба.
Защото на партито Накамура Чиори умря.
Каваминами напусна купона рано, тъй като имаше уговорка за друга среща. „Инцидентът“ станал, след като младежът си бе тръгнал. Алкохолно натравяне в комбинация с хронично заболяване довели до инфаркт. Линейката пристигнала и откарала момичето в болницата прекалено късно. Каваминами отиде на погребението.
Чиори живееше в град 0. с дядо си — баща на майка ѝ. Церемонията се проведе там. Опечаленият обаче не се казваше Сейджи, а носеше много по-старо, традиционно име. Освен това не ставаше дума за баща ѝ, а за дядо ѝ. Сега, като се замисли, не си спомни бащата изобщо да е присъствал на церемонията.
Но защо някой, представящ се за баща ѝ, ще му изпраща такова писмо? Каваминами не познаваше този човек и никога не бе говорил с него.
В писмото си „Сейджи“ твърдеше, че Чиори е била убита. Умряла заради алкохола, който я бяха накарали да пие на онова парти. Каваминами разбираше горкия човек, в неговите очи тя беше жертва. Но защо пишеше това почти година след смъртта ѝ?
Изведнъж лицето му замръзна в гримаса. Накамура Сейджи… аха! Нещо изникна в паметта му.
Младежът скочи, изтича при железния шкаф до стената и извади няколко папки. Те бяха пълни с интересни изрезки от вестници, събирани с години.
„Мисля, че беше около септември…“
След известно търсене откри въпросната статия: „Синята къща на остров Цуноджима в пламъци. Мистериозно четворно убийство“.
Каваминами седна на пода, разлисти папката и потупа с пръст по заглавието.
Обвинение от мъртъв човек?
— Извинете, това домът на семейство Хигаши ли е? Казвам се Каваминами от университета К. Може ли да говоря с Хаджиме?
— Каваминами ли казахте? — попита жената, вероятно майка на Хаджиме. — Хаджиме замина тази сутрин с приятели от Клуба.
— Клуба на писателите на детективски романи ли имате предвид?
— Да. Каза, че отиват на някакъв пуст остров.
— На пуст остров ли? Случайно да знаете името на острова?
— Мисля, че беше Цуноджима. Близо до град С.
— Цуноджима…
Дъхът на Каваминами секна. Младежът стисна слушалката с две ръце.
— Случайно да знаете дали тези дни е получавал писмо?
— Писмо ли?
— Писмо от някой си Накамура Сейджи.
— Не знам…
Тя се поколеба, но доловила тревогата в гласа му, помоли го да почака и остави слушалката за момент. До ушите му достигна музика. Някой свиреше на орган. След малко жената се върна и заговори разтревожено:
— Да, има такова писмо. Нещо нередно ли се случва?
— Наистина ли го е получил?
— Да.
Изведнъж силите го напуснаха. Раменете му увиснаха. Не знаеше как да продължи.
— Добре… Благодаря ви, госпожо, не се безпокойте. Извинявам се, че ви изгубих времето.
Каваминами сложи слушалката на вилката и се облегна на стената. Сградата беше стара и дъските ѝ скърцаха под натиск. През неуплътнения прозорец се чуваше бръмченето на старата пералня.
„И Хигаши е получил писмо от Накамура Сейджи.“
Каваминами примигна няколко пъти със зачервените си от недоспиване очи.
„Дали не е някаква лоша шега?“
Погледна списъка с членовете на Клуба, отбеляза гостите на злополучното парти и започна да им звъни. Ваканцията обаче бе опразнила студентските квартири, всички бяха заминали по родните си градове и села и младежът не успя да получи отговор на въпроса си. Докато набираше номерата обаче, му се стори странно, че присъствалите на катастрофалния купон бяха заминали на екскурзия. Да не говорим, че от безбройните места в страната бяха избрали точно остров Цуноджима, където се бе случило онова нещастие. Съвпадение?
След кратък размисъл отново взе списъка и намери телефона на Накамура Чиори.
2.
Град О. се намираше на трийсет минути път с автобус и още четиридесет и пет с влак от град С., откъдето членовете на Клуба бяха тръгнали за Цуноджима. Разстоянието между градовете беше по-малко от четиридесет километра по въздух.
8
Според японска легенда заекът живее на Луната, където приготвя оризови сладкиши — бел. прев.
9
Китайска хазартна игра за четирима. Целта е да се събере пълен набор от блокчета или карти, като първият играч, събрал определения брой, е победител. Сами по себе си въпросните блокчета и карти с изображения могат да се използват за редене на пасианси и дори за гадаене — бел. рeд.