Саймън Бекет
Убийства в Манхам
„Навярно най-добрият трилър, който някога съм чела… динамичен, интригуващ и сърцеспиращо увлекателен“
„Настръхващо стряскащ, но в същото време затрогващ и човешки… удря те право в десетката още от първата страница“
„Свеж и оригинален… безкомпромисно завладяващ и пикантно страшен“
„Наистина грабващ трилър… Бекет държи читателя в постоянно напрежение и му подхвърля парчета от истината до самата кулминация в края“
„Уникален трилър… едно ниво над всички останали, с убедителен главен герой, грабващ сюжет и морбидна информация в изобилие“
„Тръпки да те побият… рядко похватите на съспенса са използвани толкова умело извън филмите на Алфред Хичкок“
„В духа на Патриша Корнуел, но с перото на британец: брилянтно!“
„Отличен трилър… написан със замах, шокиращо ценен“
„Бекет разкрива потенциала на таланта си… и създава мрачна и зловеща атмосфера“
„Страховита криминална мистерия… обещаващо начало на оригинална поредица от интересни романи“
„Стегнато написана и динамична книга, която лесно те грабва и трудно те пуска“
„Напрегната история, която впечатляващо разкрива дълбините на ужаса“
„Бекет знае как се разказва една история — подхвърля страховити детайли, изненадва с майсторски замислени обрати и като фокусник, който изважда заек от шапка, запазва най-доброто за финала“
„Забравете Патриша Корнуел… опитайте Саймън Бекет. Ще ми благодарите“
„Висококачествена проза… обещаващо начало на серийно убийствена поредица; неустоима“
„Детайлните, кървави престъпления ще изкушат почитателите на «От местопрестъплението», Патриша Корнуел и Кати Райкс, но водещото и оригинално при талантливия автор са фините психологически нюанси“
1
Човешкото тяло започва да се разлага четири минути след смъртта. Някога то е било обвивката на живота, а сега преминава през последната си метаморфоза. Започва да се саморазгражда. Клетките се разпадат отвътре навън. Тъканите се превръщат в течност, а след това — в газ. Живецът вече го няма и то става леснодостъпна плячка за други организми. Първо идват бактериите, след тях насекомите. Мухите снасят яйца, които се излюпват. Ларвите се хранят с богатия бульон и после мигрират. Напускат тялото в стройна редица, която винаги се отправя на юг. Понякога на югоизток или югозапад, но никога на север. Причината не е известна.
Белтъчините в мускулите вече са се разградили и се е получила силна химическа смес. Тази смес е смъртоносна за растителността и унищожава тревата, през която ларвите са преминали. След тях остава гола, приличаща на пъпна връв диря, която показва откъде са тръгнали. Когато условията са подходящи, най-вече при топло и сухо време, може да се наблюдава дълга криволичеща върволица от дебели жълти ларви. Това е любопитна гледка, а какво по-естествено за любопитния поглед от това да проследи откъде тръгва нишката. Ето как братята Йейтс откриха останките на Сали Палмър.
Нийл и Сам се натъкнаха на върволицата от ларви на границата между Фарнам Ууд и блатото. Беше втората седмица на юли и рано настъпилото лято сякаш беше дошло отдавна. Непрестанната жега бе изгорила цвета на дърветата и изпекла земята като кокал. Момчетата отиваха към Уилоу Хоул — пълното с тръстика езеро, което минаваше за местния плувен басейн. Там щяха да се срещнат с приятели и целия неделен следобед щяха да скачат от надвисналите дървета в топлите води на езерото. Поне така възнамеряваха.
Така ги виждам аз — отегчени и апатични, замаяни от жегата и раздразнителни един към друг. Нийл е на единайсет, с три години по-голям от брат си. Движи се малко пред Сам и така демонстрира раздразнението си. Носи пръчка и шиба тревите и клоните, покрай които минава. Сам влачи крака след него и подсмърча от време на време. Не е настинал през лятото, това е сенна хрема, от която са се зачервили очите му. Лек антихистаминов препарат може да му помогне, но в момента той не го знае. Непрекъснато подсмърча през лятото. Винаги в сянката на брат си, той се движи с наведена глава, затова пръв вижда върволицата от ларви.