— Сигурно.
— Лондон липсва ли ви?
Стана ми ясно какво ще последва. Всъщност не се изненадах. Просто някаква тежест легна върху плещите ми.
— Кажете ми направо какво искате.
— След като вчера разговаряхме, се поразрових малко. Нали съм полицай все пак — каза той и ме изгледа хладно. — Впечатляваща биография, доктор Хънтър. Твърде необичайна за семеен лекар в някое село.
Разтвори папката и демонстративно започна да разгръща документите в нея.
— Взели сте диплома по медицина и след това сте записали докторат по антропология. Доста амбициозно. Поработили сте в Щатите, в университета в Тенеси, а после сте се прибрали във Великобритания като специалист по съдебномедицинска антропология. — Той повдигна вежда. — Знаете ли, дори не ми беше съвсем ясно какво е съдебномедицинска антропология, а от двайсет години съм полицай. Със „съдебно“, разбира се, нямах проблем, но антропология? Винаги съм си мислел, че това е наука за стари кокали. Нещо като археология. Виж как човек може да пропусне нещо.
— Не бих искал да ви притеснявам, но пациентите ме чакат.
— Няма да ви отнема повече от необходимото време. Но докато ровех в интернет, открих някои от трудовете ви. Интересни заглавия — отбеляза той и извади лист хартия. — „Ролята на ентомологията при определянето на часа на смъртта“, „Химия на разлагане на човешкото тяло“. — Вдигна поглед от листа. — Доста специализирани трудове. Така че се обадих на един приятел в Лондон. Той е инспектор към столичната полиция. Оказа се, че е чувал за вас. И каква изненада — стана ясно, че сте работили като консултант към полицията при разследването на доста убийства. В Англия, Шотландия, дори в Северна Ирландия. Приятелят ми каза, че сте един от малкото регистрирани съдебномедицински антрополози. Работили сте по масовите гробове в Ирак, Босна и Конго. И къде ли още не. Според него вие сте един от най-добрите специалисти, когато става въпрос за човешки останки. Не просто да ги идентифицирате, а и да определите часа и причината за смъртта. Каза, че поемате разследването, след като патолозите вече са приключили.
— Какво точно искате да ми кажете?
— Искам да ви кажа, че е много странно, че вчера не споменахте нищо. Наистина странно, след като знаехте, че сме открили труп, след като имахте доказателства, че вероятно става въпрос за местен жител и след като беше ясно, че искаме да идентифицираме трупа възможно най-бързо. — Гласът му беше спокоен, макар че лицето му силно почервеня. — Приятелят ми в Лондон реши, че е много забавно. Седя си аз тук, старши офицер от полицията, и разследвам убийство, а един от водещите в страната експерти по съдебна медицина ми се прави на селски доктор.
Отбелязах, че най-после използва думата убийство, но не оставих това да ме разсее.
— Аз съм общопрактикуващ лекар.
— Но това не е всичко, нали? Защо пазите специалността си в тайна?
— Защото няма никакво значение какво съм бил някога. В момента съм лекар.
Макензи ме наблюдаваше така, сякаш се опитваше да реши дали се шегувам или не.
— След това завъртях още няколко телефона. Знам, че от три години работите тук като общопрактикуващ лекар. Приключили сте със съдебномедицинската антропология и сте дошли тук, след като съпругата ви и дъщеря ви са загинали в автомобилна катастрофа. Пияният шофьор в другата кола е оцелял невредим.
Стоях напълно неподвижен. Явно на Макензи му беше неудобно да говори по въпроса.
— Не искам да разтварям стари рани. Може би ако вчера ми бяхте казали, днес нямаше да водим този разговор. Истината е, че имаме нужда от вас.
Очакваше от мен да попитам как бих могъл да им помогна, но не го направих, затова продължи:
— Състоянието на трупа е такова, че е трудно да се идентифицира. Знаем само, че е на жена. И докато не установим самоличността й, ръцете ни са вързани. Не можем да започнем истинско разследване, тъй като не знаем със сигурност коя е жертвата.
— Казахте „със сигурност“ — установих, че съм проговорил. — Вече имате доста добра представа коя е, нали така?
— Все още не сме открили Сали Палмър.
Думите му ме стреснаха, макар че само потвърдиха очакванията ми.
— Няколко души си спомнят, че са я видели на празненството в кръчмата, но досега няма човек, който да каже, че я е виждал след това — продължи Макензи. — Почти две седмици има от тогава. Взехме ДНК проби от тялото и от къщата, но резултатите ще излязат след седмица.
— А отпечатъци от пръстите?